„Стои на хълма Альоша...”

Днес, 5 ноември, е своеобразен юбилей – 55 години от откриването на паметника на войника-освободител в Пловдив, известен кто „паметникът на Альоша”. Съществува цяла история за прототипа на паметника. Смята се, че такъв станал участникът в освобождението на Пловдив, войникът от 3-ти Украински фронт Алексей Скурлатов.
Поради тежко нараняване той бил прехвърлен към свързочниците и през есента на 1944 година участвал във възстановяването на телефонната връзка между Пловдив и София. По това време Алексей се сприятелил с пощенския служител Методи Витанов. И той, както твърди мълвата, предал снимката на руския си приятел на скулптура Васил Радославов. И на основата на тази снимка бил създаден монумента. Когато го откривали, Методи собственоръчно написал с тебешир на гранита „Альоша”.

Между другото, Алексей Скурлатов и днес е жив и здрав. Успяхме да му позвъним по телефона в село Налобиха, в Алтай, в Далечния Сибир. Но на телефона се оказа дъщеря му Нелли. „Баща ми много лошо чува...” поясни тя:

- От името на Алексей Иванович и цялото ни семейство предайте нисък поклон на българския народ и на всички жители на Пловдив, които въпреки всички трудности запазиха паметника. Изпитваме чувство на гордост и благодарност за това, че в България помнят за нашите воини-освободители. Използвам случая за да благодаря още веднъж за многобройните поздравления, които получихме в адрес на баща ми за неговата 90-годишнина (30 март тази година). Тях ги получихме от кметствата на Пловдив, София, от много градове и села на България, от обикновени хора и много организации.

В края на разговора Алексей Скуратов все пак взе слушалката за да каже буквално няколко думи:

- Благодаря Ви за „паметника на Альоша”, желая здраве и щастие на българския народ!

А как днес местните жители се отнасят към 17-метровата скулптура, символизираща освободителната мисия на Съветската армия от нацизма? Позвънихме в Пловдив на бизнесмена Владимир Серафимов, който на нашия въпрос предпочете да отговори по руски:

- Паметникът стои, и мисля, че ще стои още много време. Той на никого не пречи, дори обратното, стана символ на нашия град, като монумента на съветските воини-освободители в София.

Дали в света има още такъв паметник, за който са написали песен? А за пловдивския „Альоша” песен написаха композиторът Едуард Колмановский и поетът Константин Ваншенкин. И именно тази песен разнесе славата за паметника в нашата страна и извън нейните граници. Ваншенкин се спомня:

- Не съм бил в България, въпреки че на времето воювах за освобождението на Унгария, Австрия, Чехословакия, и темата загуби на бойни другари ми е близка. А моят приятел, композиторът Колмановский ме уговори да напиша песента. Седнах и бързо съчиних стиховете. Първият запис беше направен от прекрасен баритон, украинският певец Дмитрий Гнатюк. Популярност на песента добави и дует от България, който включи „Альоша” в репертоара си. Защо тази песен намери такъв отзвук в сърцата на милиони хора? Сигурно защото писах за онова, което е изстрадано...

Прочети цялата новина

Свързани новини: