Българските закони били тесни за АЕЦ "Белене"

Временната парламентарна комисия, разследваща за нарушения проекта АЕЦ "Белене", ще продължи и следващата седмица да търси отговор на въпроса има или не договор за изграждането на ядрената централа. На второто заседание на комисията този вторник бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян обявиха, че споразумението с руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) от 26 ноември 2006 г. носи правните атрибути на договор. Шефката на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Теменужка Петкова обаче е категорична, че документът не е договор и представлява нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Депутатите от нарочната комисия пък се оказа, че не са предварително запознати с изказаните на заседанието аргументи от Велков и Папазян и с представените от тях допълнителни документи, които са търговска тайна. На проведеното преди седмица първо заседание на комисията АДФИ представи своя доклад от април 2012 г., според който проектът за АЕЦ "Белене" е в нарушение още от обявяването на конкурса за изграждането на ядрената централа. Сега да изкажат своето становище относно отправените им обвинения в нарушение на ЗОП бяха поканени Велков и Папазян. Обвинения за некомпетентен и тенденциозен финансов доклад Любомир Велков обвини АДФИ, че в доклада си от април е представила информацията по проекта избирателно. "Внимателно са подбирани части от наши становища, липсват документи от Европейската комисия както и пакет от документи, на чиято база са вземани редица от цитираните решения", заяви бившият главен изпълнителен директор на НЕК от времето на кабинета "Станишев". От името на двамата, Мардик Папазян, който бе изпълнителен директор в тогавашната структура на управление на НЕК, прочете становище по част от констатациите на АДФИ. Това му отне 55 минути, засече депутатът от Синята коалиция Иван Иванов. Папазян коментира, че с публикуването на доклада на АДФИ преди документът да е бил изпратен на засегнатите от него страни и инспекцията да е получила тяхното становище, са били нарушени неговите и на Велков права на защита. Той посочи, че част от документите за участие на потенциалните кандидати в обявената процедура за изпълнител на строежа се тълкуват неправилно от инспекторите на АДФИ, тъй като нямат необходимия опит във възлагането на поръчки в ядрената енергетика и в оценката на офертите в тази област. "Прави се всичко възможно, за да се докаже липсата на договор за строежа на АЕЦ "Белене", а АДФИ пренебрегва обстоятелството, че става въпрос за ядрена поръчка, всяка от които е уникална, а не за обикновена доставка", посочи Папазян. Той попита как двама души от държавата инспекция за пет дни, два от които са били почивни, са успели да прегледат процедура, по която са работили над 200 души, включително експерти от Международната агенция за атомна енергия, в продължение на година и половина. Как седем години ведомства и банки признават проекта за легитимен? Папазян запита още как, ако проектът е бил нередовен, в продължение на седем години редица държавни институции и ведомства са давали разрешителни, банка БНП-Париба е отпуснала кредит от 250 млн. евро за предпроектни проучвания и са извършвани плащания по реализацията на строежа. Той припомни, че регионалното министерство е дало строително разрешително за АЕЦ "Белене", ековедомството е правило проверки за изпълнението на оценката за въздействие върху околната среда, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е одобрила площадката и почти е одобрила техническия проект на АСЕ, преди да бъде спрян проектът в края на март 2012 г. Бившият шеф на НЕК припомни и това, че Брюксел е позволил да продължи работата по ядрения проект, след като България е нотифицирала сключените преди членството й в ЕС споразумения с АСЕ за АЕЦ "Белене". НЕК е платила на държавни институции такси над 2 млн. лв. за придвижването на проекта, споразумението с АСЕ е проверявано от редица правни кантори, от немски и френски регулатори и никой освен АДФИ не откри нарушения, каза Папазян. Като аргумент в подкрепа на тезата си, че споразумението с руската компания представлява по същество договор по ЗОП, той цитира части от Закона за задълженията и договорите, според които всяко уреждане на търговски отношения е договор, независимо как точно е наречено. Относно сключването на някои от допълнителните споразумения по ядрения проект без одобрението на Съвета на директорите на НЕК, Папазян обяви, че вътрешният правилник на държавната компания тогава е позволявал това. ФИДИК или българският закон е по-важен? Бившият директор на НЕК обясни още, че споразумението с АСЕ е сключено по изискванията на организацията на строителните инженери ФИДИК, които са международно признати. Записаното продължаване на преговорите по цената и основния договор за проектиране, изработка, доставка и въвеждане в експлоатация на ядрената централа "под ключ" пък е направено, тъй като ЗОП се оказал твърде тесен за проект като АЕЦ "Белене". Папазян обясни още, че ако е бил сключен такъв основен контракт с АСЕ, тъй е щял да замени споразумението от 2006 г., отчитайки всички направени разходи и на практика да приключи обществената поръчка, за която сега АДФИ твърди, че е в нарушение. Окончателният договор пък можело да се подпише само ако има лиценз на техническия проект, издаден от АЯР, осигури се финансиране и има инвеститор. След като обаче избраната за стратегически партньор немска компания RWE се отказа от проекта в края на 2009 г., заради липсата на държавна подкрепа за АЕЦ "Белене", условията за подписване на основния договор вече не били налице, каза Папазян. Председателят на временната парламентарна комисия Диян Червенкондев от ГЕРБ направи забележка на Папазян, че тълкува българските закони. "Те трябва да се спазват, а не да се тълкуват, както правите. Ако сте имали в НЕК неясноти как да прилагате закони, е трябвало да питате принципала си или да поискате тълкуване от Народното събрание или промяна на законите", обърна се той към Папазян. "Неспазването на закона е подсъдимо", допълни Червенкондев, а колегата му Рамадан Аталай от ДПС го предупреди да се пази от прибързани изводи, които може да се окажат неправилни. Последва кратка суматоха сред народните представители кой с какви документи за заседанието разполага. БСП и ДПС се оплакаха, че са поставени в неравно положение с останалите, тъй като не са предварително запознати със становищата на Велков и Папазян. Бившият министър на икономиката и енергетиката и депутат от Коалиция за България Петър Димитров поиска преди да започне дискусията по същество депутатите да се запознаят обстойно с предоставените допълнително от двамата бивши директори на НЕК документи. Той предложи също така да се привлекат специалисти в областта на ядрената енергетиката и финансите, които да вземат становище по разглежданите документи. Червенкондев го обвини, че иска да протака заседанието и да го забие в детайли. Димитров пък коментира, че предаването на заседанията на живо по БНР и БНТ дава аргументи на АСЕ в съдебния иск за 1 млрд. евро срещу НЕК. В крайна сметка бе решено да се даде правото на отговор на шефката на АДФИ относно отправените нападки срещу доклада на подопечната й агенция. Блестяща работа на АДФИ, без да се нуждае от енергийни експерти "Докладът не е плод на нечии желания", заяви Теменужка Петкова. Тя изрази несъгласието си с твърденията, че констатациите относно документацията по проекта са некомпетентни и целенасочени. Според нея качеството на доклада не бива да се подлага на съмнения заради краткия срок, в който е извършена проверката. За специалисти по обществени поръчки, дори и да са само двама, то е напълно достатъчно да се провери една процедура, увери Петкова. Според нея не било необходимо финансовите инспектори да имат специални познания в областта на енергетиката, за да открият нарушенията. Петкова обяви, че подчинените й са се справили "блестящо" с работата си и отново повтори тезата си, че процедурата за избор на изпълнител на строежа на АЕЦ "Белене" не е приключила с договор, който да отговаря на изискванията на ЗОП. Според нея споразумението с АСЕ от края на 2006 г. не може да се смята за договор по ЗОП, тъй като в него липсват задължителната цена и всички дейности, които трябва да извърши изпълнителят. Ядрен проект или такъв за месарница? Според Петър Димитров обаче, да се сключи в края на 2006 г. договор, какъвто Петкова твърди, че е трябвало да бъде подписан, означава страната ни да е имала налице 4 млрд. евро (базовата цена, предложена тогава от АСЕ, бе 3.997 млрд. евро, но заради дългия срок на изпълнение, съгласно изискванията на ФИДИК, трябва да се запише как ще се определя поскъпването на материалите и труда, което не бе сторено – бел. авт.). "Това не е проект за месарница или за доставка на домати и краставици", заяви червеният депутат. Той припомни, че в решението на Министерския съвет за изграждането на АЕЦ "Белене" е отбелязвало, че това ще е еволюционен проект. Думите му накараха членовете на комисията да попитат Петкова какво пише в ЗОП по въпроса за еволюционните проекти, които се налага в хода на изпълнението им да се променят. Тя не им отговори, но отбеляза, че сред регламентираните изключения от обхвата на Закона за обществените поръчки не попадат ядрените централи. "Инженерингът е обект на ЗОП и законът трябва да се прилага и за ядрени централи. ЗОП е синхронизиран с европейското законодателство", заяви шефката на АДФИ и отказа да признае правилата на ФИДИК като по-важни от българските закони. Тя отбеляза още, че сключването на допълнителното споразумение № 3 за разчистване на ненужната за проекта инфраструктура на площадката от АСЕ за 101 млн. евро също е нарушение на ЗОП. Папазян й опонира, че при договори "под ключ" изпълнителят сам извършва всички дейности на площадката. Обявяването на отделна обществена поръчка можеше да доведе до претенции от страна на АСЕ за некачествено изпълнение, нарушаване на целостта на площадката и на необходимото оборудване, заяви той. Според него, дори и да е имало обществена поръчка, тя пак е щяло да бъде взета от АСЕ, а в случая НЕК икономисала 8 млн. евро, тъй като първоначално се планирало за разчистване на площадката да се платят 109 млн. евро. Тезата му обаче бе отхвърлена от Петкова като несъстоятелна, тъй като след като не е бил проведен конкурс, не може да се твърди каква е реалната цена на извършените дейности. Венцислав Лаков от "Атака" попита Папазян дали върху тях е оказван политически натиск от българска или руска страна, "за да се стигне до този батак, довел до нарушения за 200 млн. евро". Бившият директор на НЕК отрече да е имало политически натиск, "още повече от руска страна". В крайна сметка Червенкондев закри заседанието и обяви, че следващия вторник ще продължим с въпроса има ли договор или не за АЕЦ "Белене".

Прочети цялата новина

Свързани новини: