В десетката: А след Максим?

От 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква, само о бозе почившият патриарх Максим, ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници - пловдивският митрополит Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност - по официално огласените данни от Комисията по досиетата.

Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх.  Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч, някой от мнозинството други 13 митрополити - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладели и Църквата.

Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той е твърде властоугоден, въпреки че умело маскира това под формата на православен фундаменталист. Истинският проблем на Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея.

Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки църковната същност и църковния канон. Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон.

Това е все едно закон - но не в държавата, а в църквата. Особено в православните църкви на той е изключително важен. Дори Римокатолическата църква е по-гъвкава по отношение на канона.

Между другото, като казах “православни църкви” - т.е. множествено число, е също нещо непонятно за 95% от българите. Римокатолическата църква е една единствена. А православните църкви са 15 автокефални, сиреч самоуправляващи се (който поназнайва гръцки, ще разбере само от базисното определение - “автокефални”) и 7 църкви, които са в канонична зависимост от някоя автокефална църква.

Автокефалните църкви са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Еладската,  Албанската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, Православната Църква в Америка.

Всички тези църкви, респективно техните глави - патриарситe, са равни помежду си. За разлика от римокатолиците от цял свят, които имат един глава - папата, и чиито енциклики, були  и прочие (не съм им много веща в канона) нормативни църковни актове имат сила, задължителна за всички.

Но да се върнем към нашия проблем. Моралът и канонът предполагат, че изборът на наследник на о бозе почившия Максим  трябва да се осъществи измежду двама митрополити: Гавриил Ловчански и Амвросий Доростолски - които не са били агенти на ДС.

Третият, който не е бил агент - поради младостта си, Николай Пловдивски би бил открито скандален избор от гледна точка на устава - 43-годишен, когато се изискват 50.

С Амвросий Доростолски има друг проблем - по време на печалния за вярата, за Църквата и за вярващите разкол той бе активен участник в разколническата група на Пимен. И независимо от това, че разколът бе преодолян с доброта и взаимосъгласие, той не може да бъде зачеркнат като несъществуващ. И никой от митрополитите участници в него не може да свали от себе си този грях.

Всеки от останалите 13 пък би бил скандален от морална гледна точка. Не само от гледна точка на общочовешкия морал, а и от църковния. Нещата, които има в досиетата на почти всички, са, меко казано, нелицеприятни.

Може би единствен Натанаил Неврокопски би могъл, и то с основание, да твърди, че няма небогонеугодно дело, което е вършил, а е работил за българската държава. Да, така е. Ама като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не мисля, че да работиш за комунистическата Държавна сигурност е богоугодно дело.

И какво стана? Единственият достоен от църковна и морална гледна точка е Гавриил Ловчански. Той е приеман донякъде като представител на руското лоби. Но когато говорим за църковни лобита, сме длъжни да знаем, ...

Свързани новини: