Нужни ли са отстъпки при адекватен ценови контрол на лекарствата?

В края на миналата седмица Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обяви, че едва две фирми са предложили отстъпки в цените на 3 медикамента от общо 1784, които касата плаща. Така на практика бе признат провал на една от ключовите мерки за поевтиняване на лекарствата, на която управляващите възлагаха големи надежди. Нещо повече – липсата на механизъм за договаряне на отстъпки на всички лекарства се изтъкваше многократно и от здравния министър Десислава Атанасова, и от депутати от ГЕРБ като основната причина за оскъпяване на някои лекарства, плащани от НЗОК. Така ли е обаче наистина? Одитът на Сметната палата, публикуван миналата седмица, и предхождащата го проверка на временната парламентарна комисия за лекарствата установиха, че при търговете на здравното министерство и на болниците се постигат много по-ниски цени, отколкото са цените в позитивния лекарствен списък, по които плаща НЗОК. Това може да се обясни с факта, че при търговете се купуват големи количества и отделните фирми са в силна конкуренция, което ги кара да свалят цените, за да бъде предпочетен техният продукт. Докато касата плаща за всеки изписан и закупен от пациента продукт, което пък е предимството пред купуването на фиксирани количества на търг, които обикновено се оказват недостатъчни. Заради тези особености се стигна до драстичното поскъпване до 400% на някои медикаменти, след като бяха прехвърлени от здравното министерство, което ги купуваше с търгове, на НЗОК, която ги плаща по цени от позитивния списък. Правилно ли е било прехвърлянето е дискусионен въпрос, но вероятно парите ни от здравни вноски нямаше да бъдат толкова неефективно похарчени, ако върху цените в позитивния списък се упражняваше адекватен контрол. Цените в позитивния списък се определят като се сравняват с тези в още 17 държави (доскоро референтните страни бяха 8). По закон у нас се взима най-ниската цена от референтните държави. Затова, а и заради факта, че сме най-бедната държава в ЕС, всички анализи на пазара у нас сочат, че България има най-ниските надценки, цени и разходи за лекарства в ЕС. Или поне така би трябвало да бъде, ако държавата в лицето на регулаторните комисии си вършеха стриктно работата. Практиката от последните месеци доказа, че през последните години този контрол е бил силно занижен, което пък е позволило на фирмите да си правят оглушки и да не декларират навреме промените в цените на техните лекарства в държавите, с които се сравняваме. Това е позволило цените на някои медикаменти у нас в продължение на месеци да стоят по-високи, отколкото е предвидено по закон. И докато интересът на фирмите да се бавят при актуализирането на цените е разбираем, то бездействието на държавните органи е престъпно. След скандалите с цените на лекарствата ресорната комисия по цените беше пришпорена да си свърши работата, което автоматично даде резултати и цените на редица медикаменти бяха намалени. Резултатите от на практика рутинната дейност на комисията обаче бяха представени от здравния министър като грандиозен успех. Междувременно с понижаването на цените в позитивния списък наяве излезе още една любопитна закономерност. При договарянето на отстъпки за 100% плащаните от касата уникални лекарства, фармацевтичните фирми първоначално са дали предложения за отстъпки на 42 медикамента, но впоследствие за 10 от лекарствата договорите са прекратени, тъй като междувременно цената им в позитивния списък е паднала. Т.е. фирмите са дали отстъпките с ясното съзнание, че така или иначе цените им подлежат на намаление. А след понижаването на цените в позитивния списък интересът към даването на отстъпки рязко замря. И това е само поредното доказателство, че не отстъпките, които зависят от добрата воля на фирмите, а държавният контрол е начинът да поддържаме най-ниските цени в ЕС. Ключово занапред ще бъде как ще се осъществи идеята за нов регулатор на лекарствените цени. Идеята на здравния министър Десислава Атанасова да се създаде нова държавна комисия бе прекроена от финансовия министър Симеон Дянков и в крайна сметка сведена до създаването на Съвет по цените на лекарствата, който да бъде базиран в Плевен. Идеята му се посреща с големи резерви сред бизнеса и експертите. Прогнозите са, че в Плевен няма административен капацитет и придвижването на документооборота ще бъде забавено. Дянков се мотивира, че в Плевен има медицински университет, но експерти коментираха, че това е единственият медицински университет у нас, който няма факултет по фармация. Въпросът е дали новият регулатор няма да се окаже поредният експеримент. Докато механизмът сработи и се установят евентуалните му дефекти, цените на лекарствата отново може да останат без надлежен държавен контрол, а последиците от това да бъдат потушавани “на пожар“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: