Обсъждат се общи стандарти за свобода на медиите в ЕС

Обособяването на общи стандарти за свободата на медиите в ЕС е сред предложенията, обсъдени от комисията на Европейския парламент (ЕП) по граждански права, правосъдие и вътрешни работи във вторник, предаде БТА. Докладчикът Ренате Вебер (Алианс на либералите и демократите, Румъния) коментира, че ЕП не разглежда възможността за въвеждането на санкции, а търси начини, по които проблемите с медийната свобода да получават отзвук винаги, щом се появят. Посочва се, че свободата на медиите все още е под въпрос в Европа, а това показва необходимостта от въвеждането на общи стандарти за нейното осигуряване. Докладчикът предлага ЕП да гласува текстове, с които се подчертава, че правото на гражданите на информация и на свободно изразяване следва да бъде осигурено от свободните медии. Препоръчва се парламентът да заяви, че собствеността на медиите следва да бъде прозрачна и да не бъде концентрирана. Вебер предлага също изготвянето на доклад по темата за свободата на европейските медии всяка година. Вебер отбелязва, че темата от десетилетия е поле на сблъсък на вижданията на националните власти, ЕП и Европейската комисия, особено по отношение на необходимостта от въвеждането на някакви способи за законодателен контрол и намеса в случаи на нарушаване на принципите на свободата на изразяване и на независимостта на средствата за масова информация. В придружаващите проекта на доклада документи се отчита, че ЕК се е проваляла многократно в опитите за законодателно решение на въпросите с плурализма в ЕС от 90-те години на миналия век насам, включително с разработените през 2009 г., но останали неприложени критерии в тази посока. Едва в случая с Унгария миналата година ЕК е настояла за промяна на националното законодателство, засегнало работата на медиите, а еврокомисарят Нели Крус е създала работна група на високо равнище за медийната свобода и плурализма. Представителят на кипърското председателство на Съвета на ЕС заяви по време на заседанието, че все още свободата на медиите в ЕС не е гарантирана. Според председателството би трябвало да бъдат изготвени обективни показатели за отчитането на равнището на медийна свобода в Европа. Има необходимост от прости правила, които лесно да бъдат прилагани и чието изпълнение да подлежи на лесна отчетност, посочи представителят на председателството. Антъни Уилиън, началник на кабинета на еврокомисаря Крус, изрази мнение, че повечето европейци се радват на относително голяма свобода на медиите в своите държави. Според него към ЕК има огромни очаквания, но е важно да се прецени какво юридически комисията е способна да направи в този случай. Както е известно, еврокомисар Крус се ангажира лично и с проблемите пред медийната свобода в България. При посещението си през септември тя се срещна с представители на различни медии, а група журналисти настояха медийната среда да се включи в мониторинга на Европейската комисия за напредъка на България. На 12 октомври Нели Крус е изпратила писмо на министър-председателя Бойко Борисов, в което обръща сериозно внимание на проблемите в българската медийна среда. "Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството", обръща се към премиера Нели Крус. Борисов досега не е коментирал нито писмото на Крус, нито дали е предприел някакви мерки. Поредното доказателство за сериозни проблеми със свободата на медиите дойде на 30 октомври, предоставено в безпрецедентно отворено писмо на германския посланик Матиас Хьопфнер, който решава да даде широка гласност на цензурирането на негово интервю във в. "Монитор", известен с проправителствената си линия. От интервюто на посланика е отрязано мнението му, че "концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично. Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категорично забранен в германското медийно право".

Прочети цялата новина

Свързани новини: