Президентски избори в САЩ

Президентът демократ Барак Обама и кандидатът на републиканците Мит Ромни се изправят пред волята на гласоподавателите във вторник след дългата предизборна надпревара, която не успя да гарантира предимство за който и да е от двамата. Предварителните социологически проучвания дават лека преднина за Обама в рамките на 1-2%. Кандидатът за втори мандат запазва преднината си и в резултатите от ранното гласуване в ключовите за избирателната кампания щати. В Уисконсин Обама води с 15% сред вече подалите гласа си. В Охайо, където са гласували 29% от жителите на щата, президентът води пред своя конкурент от републиканците Мит Ромни с 24%. В Айова предсрочно са гласували 40% от избирателите, там Обама има резултат с 23% по-добър от този на Ромни. Според последното проучване на Ей Би Си Обама има преднина от три процентни пункта на национално равнище - 50 на 47 процента. Данните са в рамките на статистическото отклонение, но все пак постигането на 50 процента подкрепа се случва на Обама за пръв път от началото на юли. Освен това в други допитвания действащият президент има лека преднина в три от ключовите щати - Охайо, Вирджиния и Ню Хемпшър. Победа в тези три щата би дала на Обама последните електорални гласове в избирателната колегия, които му трябват за спечелване на изборите, отбелязва "Вашингтон пост". Ако бъде избран мултимилионерът Мит Ромни, бивш ръководител на частен инвестиционен фонд, ще бъде първият президент мормон и един от най-богатите американци влизали Белия дом. Обама, първият чернокож президент, се бори да стане първият демократ спечелил втори мандат след Бил Клинтън през 1996 година. Резултатите се очакват около 5.00 часа българско време Изборните секции затварят по различно време в различните щати. Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 3.00 ч. по Гринуич (5.00 ч. българско време). Изборите не са преки, а косвени (двустепенни), като в деня на изборите гласоподаватели гласуват не за президента, а за членове на Избирателна колегия. Барак Обама и помощниците му ще очакват разултатите от гласуването на президентските избори в родния град на президента – Чикаго. Президентът гласува предсрочно още на 26 октомври. В деня на изборите той смята да поиграе баскетбол с приятели и сътрудници от щаба. Това е нещо като традиция, тръгнала от минали избори, в които е участвал, включително първични. Когато резултатите от изборите станат известни, Обама ще се обърне с реч към сънародниците си. Кандидатът за президент на САЩ на републиканците Мит Ромни реши да не прекратява агитационната си кампания и ще ще говори пред свои привърженици в два важни "колебаещи се" щата Охайо и Пенсилвания. Ромни ще гласува със съпругата си Ан в град Белмонт, Масачузетс. Десетте избиратели в селцето Диксвил Ноч, щата Ню Хемпшър, които по традиция гласуват първи на президентските избори в САЩ, не можаха да определят победител в надпреварата за Белия дом, за първи път в историята си. [div class='left_orange']Кой е Мит Ромни? Мит Ромни е роден на 12 март 1947 година в Детройт, щата Мичиган, в мормонското семейство на бизнесмена и политик Джордж Ромни, генерален директор на корпорацията "Америкън Мотърс". След като завършва училище Ромни влиза в Станфордския университет, където учи два семестъра. След това в продължение на две години Ромни е на мормонска мисия във Франция. Когато се завръща от Франция постъпва в мормонския университет Бригъм Янг, който завършва през 1971 година с диплома за бакалавър по хуманитарни науки. През по-голямата част от своя живот той е работил в частния сектор и твърди, че това му е помогнало да разбере как работи икономиката. Още[class='left_orange' div] В полунощ местно време (05.00 по Гринуич) Танър Тилотсън, първият от 200-те милиона избиратели в САЩ, призовани към урните, пусна бюлетината си в дървената урна, използвана традиционно за вота. "Гласувах за Барак Обама", заяви 24-годишният моряк. След преброяването на гласовете, пуснати за 43 секунди, се оказа, че петима души са гласували за Обама и също толкова за съперника му Мит Ромни. Диксвил Ноч, село в гората, разположено на 30 километра южно от канадската граница, и Хартс Локейшън, на около 130 км от него, са двата малки избирателни района в щата Ню Хемпшър, които отвориха за кратко избирателните бюра в полунощ местно време, за да може жители им да спазят отдавнашната традиция да гласуват първи в САЩ. След това секциите там затварят, преди жителите на останалата част на щата да се събудят и да започнат да гласуват шест часа по-късно, в 13 часа българско време. В Хартс Локейшън Обама получи 23 гласа, Ромни - 9, а либертарианецът Гари Джонсън - един. Трийсет и трите гласа бяха подадени за 5 минути и 42 секунди, съобщи Асошиейтед прес. Гласуването там има особено значение за оспорваната надпревара между президента демократ Барак Обама и републиканския му съперник Мит Ромни, тъй като Ню Хемпшър е един от седемте щата, в които се смята, че избирателите до последно не са решили за кого да гласуват, отбелязва ДПА. [div class='left_orange']Кой е Барак Обама? Барак Хюеин Обама влезе в историята на 4 ноември 2008 година, когато победи републиканеца Джон Маккейн и стана първият чернокож президент на САЩ. Баща му Барак Хусейн Обама старши, пристига в САЩ от Кения, за да следва икономика. Майка му Стенли Ан Дънам, следва антропология. Родителите на бъдещия президент се разделят, когато Обама е на две годинки. Ан Дънам отново се омъжва за студент индонезиец. През 1967 Обама заминава с нея в Индонезия, а през 1980 се връща на Хаваите, където завършва частно училище. След това Обама заминава за Ню Йорк, където завършва Колумбийския университет през 1983 г. Още[class='left_orange' div] В Диксвил Ноч спазват традицията на най-ранното гласуване от 1960 година. Избирателният закон в Ню Хемпшър позволява на малките населени места с население под 100 души да отварят секциите още в първата минута след полунощ. През 2008 г. Обама стана първият демократ спечелил в Диксвил Ноч, чиито жители дотогава гласуваха само за републиканците. Обама получи 15 гласа, а Джон Маккейн - само шест. Щатите в САЩ сами определят кога да започне гласуването. Първи обикновено започва Върмонт, а последни (вече в сряда българско време) от континенталните щати ще приключат изборния ден Монтана, Северна Дакота, Калифорния и Айдахо. След тях остават само намиращите се по на запад Хавай и Аляска. Президентските избори в САЩ От 1845 г. президентските избори винаги се провеждат на първия вторник след първия понеделник на ноември на всяка високосна година. Самите избори са непряки (двустепенни), като в деня на изборите гласоподаватели гласуват не за президента, а за членове на Избирателна колегия - общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50 процента + 1 глас) в избирателната колегия. Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден. Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите). Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население един милион - трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани. Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат – новия вицепрезидент. В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите - в Сената. Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой - 435 - не се е променял от 1913 г. В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко. Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година. 33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци. На 6 ноември ще се състоят избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания. В изборния ден американските избиратели ще се произнесат и в 174 щатски референдума по въпроси от най-различен характер – от данъците, през легализирането на канабиса, до хомосексуалните бракове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: