Странната смърт на Тургут Йозал и кюрдският въпрос

Винаги е имало спорове относно смъртта на президента Тургут Йозал през 1993 година. Немалка част от обществото, включително членовете на семейството му, смятат, че той е бил убит.

Освен странните неща, станали когато той получи инфаркт в президентския дворец Чанкая, като липсата на подготовка, невъзможността да се намери лекар, който да овладее ситуацията, и странните събития в болницата, в която е бил откаран, основното нещо, което засили подозренията, бе начинът на управление на Йозал.

Партията на Йозал дойде на власт благодарение на високата избирателна активност като единствената цивилна алтернатива освен двете други партии, подкрепяни от хунтата при първите парламентарни избори, състояли се след военния преврат през 1980 г.

В общи линии нашите хунти извършват преврати по следния начин: Те свалят правителството, а за да не загубят подкрепата на Запада, са принудени да кажат: трябваше да извършим преврат, тъй като страната бе на ръба на катастрофа. Ние сме лоялни към демокрацията. Както виждате оставяме управлението в ръцете на цивилните при най-скорошната възможност”.

И същевременно, за да демонстрират, че прехвърлят управлението на цивилните, те назначават “цивилни” политици, които “да са вързани за тях”.

Това обаче не се случи през 1983 г. Всъщност това не се случи и при превратите през 1960 и 1970 година. Обществото се възползва от единствената възможност, разрешена от тази авторитарна светска република, т.е. от парламентарните избори, състоящи се на всеки пет (сега четири) години, и при всеки избори, те решаваха да изберат цивилни. Отечествената партия на Йозал бе една от тези цивилни формации.

Йозал обаче не бе личност, появила се от нищото. Той бе този, който направи така, че в страната се появиха условия за свободна пазарна икономика.

Той започна да променя икономически-политическите правила, служещи да изолират Турция от останалия свят. Той създаде силно управление. Той дори можеше да отстрани от власт началника на Генералния щаб и командващия сухопътните сили, когато откажат да му се подчинят.

Йозал следваше агресивна политика на отваряне на Турция към външния свят. Той имаше неимоверен подход към старите проблеми като кюрдския, арменския и кипърския въпрос. В известен смисъл Йозал бе противоположност на кемалистката държава, поне в първите години от управлението си. Когато той почина при съмнителни обстоятелства, всеки смяташе, че Йозал е бил убит от “дълбоката държава”.

Дълго време тези подозрения не бяха разследвани. Когато обаче управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) даде подкрепата си за дръзките прокурори, които се занимават с мръсните дела на “дълбоката държава” в рамките на разследванията на мрежата Ергенекон - нелегална организация, внедрила се в държавата, опитваща да свали или да манипулира демократично избраното правителство, както и на плана за преврат “Чук”, тези подозрения бяха огласени по-ясно.

Навремето не е била извършена никаква аутопсия на тялото на Йозал, а семейството му смяташе, че е бил убит.

После се състояха разговори между президента Абдуллах Гюл и роднините на Йозал. Гюл възложи работата на Държавната разследваща комисия към президентството. Като част от разследването, предприето от прокуратурата, тялото на Йозал бе ексхумирано и изпратено в Съвета по съдебна медицина за изследване. Миналата седмица в извънредни новини чухме, че Съветът по съдебна медицина е намерил следи от отровни вещества в тялото.

Финалният доклад скоро ще бъде изпратен в прокуратурата. Да се надяваме, че истината ще излезе наяве.

Синът на Йозал - Ахмет Йозал, обаче каза забележителни неща. Той заяви, че малко преди смъртта на баща си двамата разговаряли и баща му казал: “Най-големият проблем на Турция е кюрдският въпрос. След като се върна от посещението си, ще поема голям риск и ще предприема активни действия, за да разреша този въпрос”.

Бившият министър на труда Имрен Айкут потвърждава разкритията на Ахмет Йозал. Айкут казва: “Навремето ...

Свързани новини: