2 милиона китайци във великото преселение на XXI век

Наричат го “последната офанзива” срещу крайната бедност в най-бедната китайска провинция. Считано от тази година до 2020 г. 2 милиона души трябва да бъдат преместени от изолираните си планински домове в провинцията Гуейчжоу като част от най-голямо по рода си еднократно преселение в съвременната китайска история.

Това е наистина исполинска задача, която ще струва милиарди. Но властите на провинцията твърдят, че преместването е единственият начин да се елиминира ужасяващата бедност в селските райони, която продължава да измъчва китайската провинция, дори след като страната преживя един от най-големите икономически възходи в човешката история.

“Дори да построим пътища, за да стигнем до тях, дори да им осигурим питейна вода и да работим за намаляване на бедността там в продължение на още 50 години, проблемът може би няма да бъде решен”, заяви тази година партийният секретар на Гуейчжоу Чжао Къчжъ.

“(Планините)… трудно могат да предложат нормални условия за живот.”

Благодарение на десетилетия на почти двуцифрен икономически растеж милиони хора се отскубнаха от лапите на селската бедност, след като китайските градове се напълниха с мигриращи работници, които започнаха да пращат пари обратно в провинцията, а централното правителство наля милиони в селска инфраструктура.

Но не всичко още е наред в китайските провинции и сега, когато приключва 10-годишното управление на президента Ху Цзинтао и премиера Вън Цзябао, в Пекин бият тревога за неизтребимата бедност и за това, че както казват мнозина, се задълбочава пропастта между благосъстоянието на града и селото.

Скорошно проучване на Китайската академия за обществени науки установи, че разликата между доходите в градските и селските региони се е увеличила с 26 на сто от 1997 г. и с 68 на сто от 1985 г.

Според Китайската национална статистическа служба миналата година чистият доход на живеещите в селските региони е бил около 690 паунда, в сравнение с 2170-те паунда на градските жители. “Китай успя да изпече по-голяма торта”, отбеляза наскоро държавната информационна агенция Синхуа. “Проблемът сега е как тя да бъде разделена поравно.”

Пропастта в доходите веднага си личи в провинцията Гуейчжоу, където по думите на политици, подкрепящи преселването, близо 11.5 милиона души живеят под прага на бедността, а около 2 милиона са в “хронична болест”.

Пред летището в столицата Гуейян шофьор с бели ръкавици настанява жена и нейните торби с покупки в черен ролсройс. Тръгнете обаче на североизток, навътре в планинската верига Улин, и ще видите един много различен Китай.

Обявени от властите за едно от главните “бойни полета” срещу бедността, отдалечените планински селца в Улин изглеждат на светлинни години от впечатляващите градски силуети на Пекин и Шанхай.

Седнал под брезентовия покрив на импровизираното си училище, Лун Цинфу, 37-годишен учител от село Лунтан, казва, че преместването няма да стане навреме. “Лунтан има нужда от помощ, за да се пребори с бедността. Виждате, пътищата ни са лоши. Нямаме течаща вода”.

Господин Лун сочи дървената стена зад него, по която пишат с жълт и розов тебешир. “Нямаме черна дъска”, обяснява той. В Лунтан живеят близо 570 членове на етническата група мяо и селото има дълга и горда история. Но въпреки емоционалната си връзка с родното място, много местни жители са готови да изоставят домовете на предците си.

“Искаме да се преместим”, казва 62-годишната Лун Цзюхуа, която се грижи за двегодишната си внучка в дървената къщурка, дом на семейството й от два века насам. Според госпожа Лун условията в селските региони са се подобрили по време на ерата на Ху и Вън; пътища са свързали Лунтан за пръв с останалия свят, цената на зърното се е покачила и семейството й си купило телевизор. Но животът продължава да е труден. “Искам да отида в града, за да живея един различен ...

Свързани новини: