Отритнат и обречен: възрастният българин

Живее по-кратко от другите, но не се топи. Чувства се отритнат и ненужен. Не напуска своя дом-крепост, често студува и рядко се храни с месо. Що е то? Отговорът е лесен: възрастният човек в България.

Средно с 4 години по-малко живее българският пенсионер от връстниците си в Европейския съюз. И въпреки това расте делът на хората на възраст 65 и повече години. Причината е в бързото застаряване на нацията, което няма равно в демографската история. Експертите от Евростат прогнозират, че в страните от ЕС през следващите 50 години броят на пенсионерите ще се увеличи с 50 на сто, докато в България той ще остане константна величина около сегашните 2,2 - 2,3 млн. души. Това обаче само на пръв поглед е добра новина за България: в тази държава смъртността сред възрастните е прекалено висока, което обяснява защо броят на пенсионерите няма да нараства.

Печални рекорди

България държи всички черни рекорди в ЕС и по отношение на бедността сред възрастните. Почти 60% от българите на възраст 65 и повече години са социално слаби. За сравнение - в Люксембург, Швеция, Холандия и Дания делът на възрастните хора в плачевно материално положение е под 1 процент. Дори в една Румъния крайно бедните са наполовина на тези в България.

Но несъмнено най-тежко е да си самотен пенсионер в България - 77% от самотните възрастни хора не ползват отопление всеки ден, а месо ядат все по-рядко. Делът на „средностатистическия" възрастен европеец, който изпитва подобни несгоди, е точно 7 пъти но-нисък. Дори самотните румънски пенсионери са в това отношение два пъти по-добре от българските си събратя по съдба, сочат данните на Евростат. И още: над 90 на сто от самотните български пенсионери стискат палци да не излязат някакви неочаквани разходи, тъй като не биха могли да си ги позволят. Нито пък мислят за отдих и почивка, за пътувания. В Европа броят на възрастните хора в това положение е 2 пъти по-малък.
Българските пенсионери държат и рекорда в Европа по брой на възрастните хора, които не си плащат сметките навреме, като веднага след българските са гръцките пенсионери. Като добавим и това, че на възрастния човек в България често му се налага да си доплаща от джоба уж безплатните за него здравни услуги, и че по-малко от 1 процент от общите разходи за здравеопазване отива за медицинско обслужване на възрастните, картинката се прояснява окончателно.

Да се чувстваш непотребен

Проучването на Евростат по повод т. нар. Година на активно стареене носи още едно смразяващо послание: българското общество и държава не само обричат своите баби, дядовци, възрастни бащи и майки на мизерно живуркане, но и създават среда, в която българските пенсионери се чувстват непотребни и отритнати от обществото. Цифрите го доказват: близо 40% от българките и българите на възраст 65 и повече години са убедени, че вече никому не са нужни и че обществото не ги иска. Подобни депресивни нагласи са характерни за едва 10 на сто от пенсионерите в ЕС, а в Люксембург само 2 процента се чувстват така.

На този фон в България надделява мнението, че правителството не прави необходимото за постигане на разбирателство между млади и стари. Така мислят повече от половината български граждани. Което, впрочем, е още един печален рекорд за България, според данните на Евростат.


Copyright © CROSS Agency Ltd.

Прочети цялата новина

Свързани новини: