Без пари от Европа за културно-исторически туризъм след 2014 г.

България ще трябва да бъде изключително убедителна, за да получи средства от Европейския съюз за културно-исторически туризъм и ремонта на второкласни и третокласни пътища. Причината е, че финансирането на тези дейности не влиза в приоритетите на Европа за следващия програмен период 2014 - 2020 г. Това стана ясно при представянето на започналите официално технически преговори между страната ни и представители на Европейската комисия по договора за партньорство в понеделник. Министърът по еврофондовете Томислав Дончев заяви, че не очаква преговорите да са тежки, защото “разликите между позициите на България и Европейската комисия (ЕК) са нищожни, а разбирането за това какви са нуждите и целите на страната ни са сходни”. Наличието на административен капацитет и работеща съдебна система са важна предпоставка за правилното и успешно изпълнение на оперативните програми през следващия програмен период, каза Валтер Дефа, директор на генерална дирекция “Регионално развитие” на ЕК. Миналата седмица ЕК изпрати на всички страни членки становището си в кои приоритетни области всяка страна трябва да инвестира. За България се препоръчва целево финансиране за растеж на “синята икономика”. Това е икономика основана на иновации, но щадяща околната среда. За постигането на тази цел ЕК предлага пет допълващи се приоритета – подобряване на пазара на труда, иновативен бизнес, инфраструктура, околна среда и административен капацитет. Нищожните различия между България и ЕК са в детайлите. Културен туризъм Досега не беше ясно, че Европа не предвижда да дава пари по един от приоритети, в които през последните години държавата изсипа значителен ресурс – опазването на културно-историческото наследство. По линия на оперативна програма “Регионално развитие” за подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура бяха подкрепени мерки за опазване на културно-историческото наследство за над 257 млн. лв. в общински проекти. Отделно за археологически разкопки, възстановяване на църкви и манастири държавата отпусна над 2 млн. лв. от бюджета само през тази година. Неслучайно премиерът Бойко Борисов лично разведе председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу из разкопките на стара Сердика. Финансовият министър Симеон Дянков пък беше наречен “главен археолог на републиката” от културния министър Вежди Рашидов заради изсипалата му се щедрост в сектора. Мотивът на Дянков за това беше, че по този начин се осигурява растеж на икономиката и заетост. Сега е наред да убеди и Европа в правотата си. “В момента ЕК има, ако не алергия, то е много внимателна по отношение на тези инвестиции. Това се дължи основно заради лошия опит, който има в други страни”, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Той изтъкна, че туризмът формира 12% от БВП на страната, а специализираният туризъм е подценен отрасъл и затова България ще настоява за възможност да бъдат финансирани в достатъчна степен подобен тип разходи. Според министър Дончев необходимо е Европа да прояви по-голяма смелост в подпомагането на този важен отрасъл за страната ни след 2014 г. “Това, което иска България да постигне в областта на културното наследство и туризма, трябва да е част от стратегически план за растеж и разкриване на работни места”, каза Валтер Дефа, директор на генерална дирекция “Регионално развитие” на ЕК. По думите му “ако тези действия издържат теста на стратегията "Европа 2020", то тогава тези мерки ще бъдат логични и ще бъдат включени в следващия програмен период за финансиране”. Републиканските пътища Въпреки че не влиза в стратегията “Европа 2020” България ще се бори докрай за финансиране на второкласни и третокласни пътища и през следващия програмен период, стана ясно още от думите на министър Дончев. За Европа най-важни са европейските коридори, които свързват страната с останалите членки от ЕС и дори извън общността, посочи Валтер Дефа. По думите му това е в наш интерес, защото за развитието на икономиката е необходимо тя да се ориентира към износ и стопанската дейност да се интернационализира. Затова инфраструктурата е важна, не става въпрос толкова за категорията пътища, допълни Дефа. През този програмен период за ремонт на пътища бяха похарчени 500 млн. лв. по оперативна програма “Регионално развитие”. Социалното включване Другите сериозни разговори, които предстоят между ЕК и България, са по отношение на инвестициите в социалното включване, каза министър Дончев. По думите му “целите, които са поставени, звучат добре, те са споделени от нас, не са ни спуснати от Брюксел, но ресурсната обезпеченост не би била достатъчна, за да постигнем пълен успех и в пълна степен да ги изпълним”. Политиките за борбата с бедността, ромската интеграция, ранното отпадане на децата от училище са важни за Европа. Дефа посочи, че е оптимист и за намирането на обща основа за провеждането на открита и честна дискусия по проблема. Първо проблема, после парите Представителите на Европейската комисия не пожелаха да кажат от какво финансово ниво тръгват преговорите по бъдещия рамков договор за следващия програмен период. Подходът на ЕК е да се види какви са проблемите, да се намерят ключовете за тяхното решаване и едва тогава идват парите, посочи Валтер Дефа. Сред важните въпроси по отношение на средствата, на които страната ни ще разчита за следващия програмен период, той открои наличието на административен капацитет, както и това да е налице правна и съдебна среда, която да позволява правилно и успешно изпълнение на програмите. За България най-голямото предизвикателство са неефективните публични разходи в сферата на здравеопазването и образованието, които могат да застрашат дългосрочната устойчивост на публичните финанси, е становището на ЕК. Голямата разлика между градските и селските райони, която води до миграция на населението, също създава проблем. Останалите са двата най-бедни региона в целия ЕС – Северозапдзаният и Северният централен, в които брутният вътрешен продукт на глава от населението е съответно 27% и 29% от средния за ЕС. Постоянно намаляващото население в трудоспособна възраст, както и знания за новите технологии пък препятстват перспективите за дългосрочен устойчив растеж, смята ЕК.

Прочети цялата новина

Свързани новини: