Има аргументи за свиване на сивата икономика

Г-н Безлов, как ще коментирате данните, изнесени от социалния министър Тотю Младенов за намаляване със 7% на сивата икономика?

Зависи чрез какви методи на изчисление е достигнато до това твърдение. За, съжаление, министър Младенов не конкретизира как точно са получени тези данни. Но аргументи за намаляване на сивата икономика има. Такъв е електронното свързване на касовите апарати на търговците със сървърите на НАП в реално време. Това действително е променило доста ситуацията през последните месеци. Друг е въпросът, че НАП традиционно нямат навик да оказват натиск върху търговците. А системата работи и могат да бъдат постигнати добри резултати.

Защо от НАП не правят проверки, след като системата толкова добре работи?

По няколко причини – едната е, за да се избегне напрежение в търговския сектор – проверките неминуемо ще предизвикат санкции. Другата причина е липсата на достатъчен ресурс, който да осъществява такъв контрол. Системата обаче трябва да започне да се използва по-ефективно - на принципа на извадката, на анализа на риска – да се правят реални проверки на търговците. Ако на 1000 обекта, 10 се контролират, търговците бързо ще се дисциплинират.
Класически проблем в НАП е и човешкият фактор – много често има гледане в обратната посока от страна на данъчните инспектори. Особено в малките градове, където всички се познават. В този случай няма как механизмът на проверка да е неутрален. Въпреки, че реални проверки засега не се правят, системата дългосрочно ще даде възможност за постепенно свиване на сивата икономика. Подобно свиване вече наблюдаваме при горивата и при лекарствата.

От къде трябва да започнат проверките на НАП?

Наблюдавам, например, че дори и в най-малките кафенета вече издават касови бележки, което преди беше немислимо.
Но ако тръгнете по „Пиротска“, ще видите как десетки собственици на магазини зареждат стоки от „Илиянци“, но не могат да получат фактури. И са принудени да лъжат държавата. Затова трябва да се започне от такива обекти като „Илиянци“ – които продават на едро, без ДДС. Дупката в ДДС оборотите все още е много голяма.

Как ще коментирате отлагането на страната ни за Шенген? Влизането ни в еврозоната, в контекста на кризата, крие ли икономически рискове за България?

В момента трасето към Западна Европа минава през Гърция и Италия. Влизането на България в Шенген означава страната ни автоматично да се превърне в зона на директно преминаване към Централна Европа, и то по-евтина от Гърция. Това ще ни създаде проблем с икономическите емигранти. Подобен проблем в момента има Гърция. Центърът на Атина прилича на ромско гето. Емигранти от Пакистан и от Северна Африка продават всякакви нелегални стоки, дори наркотици. Полицията е безсилна да се справи с проблема. Представете си 80-90 хил. икономически емигранти, които годишно минават през България и някои от тях усядат тук. А ние нямаме традиция в интегрирането на емигранти, каквато има в Америка и в Западна Европа. В този смисъл е може би по-добре, че засега влизането ни в Шенген се отлага. Поне докато Турция не подпише споразумение с ЕС, че приема връщането на икономически емигранти, които са влезли от нейна територия. Ползите от Шенген са известни.

Президентът Плевнелиев се обяви за стандартизиране на обществените поръчки. Бихте ли коментирали?

Проблемът с обществените поръчки е огромен. От една страна темата е силно политизирана. Истината обаче е, че съществува една мрежа, основана на безкрайна алчност и тя дори не зависи от политическата оцветка. Никъде не съм срещал такава гениалност на заобикаляне на правилата, каквато има при обществените поръчки. Рационалното решение е да се правят големи проекти, където кандидатстват големи компании. Там възможността за нарушения, като че ли е по-малка.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: