Погасяването на заеми с бързи кредити влошава положението

Тегленето на бързи кредити, за да се платят вноските по вече изтеглени ипотечни и потребителски заеми, влошава положението на пазара на кредити. По-добре е да се поиска разсрочване на старите задължения, договаряне на гратисен период или рефинансиране на заемите с подходящ кредитен продукт . Това съветва електронният консултант “Кредитпойнт”. www.creditpoint.bg, Платформата беше пусната преди две седмици. За това време над 6000 души са измерили кредитния си рейтинг.   “Бързите кредити са предназначени най-вече за покриване на належаща нужда от пари, но трябва да се върнат за много кратък период - от седмица до няколко месеца при доста по-високи лихви. Това по-скоро ще задълбочи сериозно финансовите проблеми, които имате, отколкото да ги реши. Причината е, че вместо да намалявате месечните си разходи, вие значително ги увеличавате”, коментира Тихомир Тошев, управител на “Кредитпойнт” и “КредитЦентър”.   Например трябва да се платят 450 лева месечни вноски по съществуващи кредити, но в момента ги нямате. Теглите бърз кредит от 900 лева. С него плащате две вноски по съществуващите кредити. Бързият кредит трябва да върнете в следващите 6 месеца с вноска от 260 лв. Това означава, че през следващата половин година вместо да плащате по 450 лв. по старите задължения, ще задлъжнеете месечно с по 710 лв., защото се прибавят и новите 260 лв. Така положението с личните ви финанси се влошава, посочват от “Кредитпойнт”.   Кредитният рейтинг на българина леко се е покачил за изминалите две седмици до 451 пункта. Това се дължи основно на живеещите в 10-те най-големи града на страната, докато положението в малките населени места се влошава.   Живеещите в големите градове могат да си позволят ипотечен заем до 47 000 евро, потребителски кредит от 5000 евро и лимит по кредитна карта от 1000 евро. В същото време лимитите за кредити в малките населени места са двойно и четворно по-малки – за ипотечен кредит 21 000 евро, за потребителски – до 2200 евро и по кредитна карта - до 250 евро. Основната причина за това е в значително по-ниските доходи, които се получават в по-малките градове и по-честото разминаване между официални и реални доходи.   Лекото покачване на средния кредитен рейтинг за страната и този в големите градове показва както добра кредитоспособност за българина като цяло, така и сравнително ниска средна задлъжнялост на хората с по-високи доходи, коментира Тихомир Тошев.   От друга страна се вижда, че хората с по-ниски доходи имат по-големи кредитни задължения. Това показва, че част от тях са компенсирали с кредити ниските си доходи, като изкуствено са завишавали стандарта си на живот, харчейки повече отколкото доходите им позволяват. Запълването на дупки в семейния бюджет и покупката на по-скъпа техника, обзавеждане, дрехи и др. отколкото доходите ни позволяват, е една от грешките, направени преди кризата и довели до по-високите нива на лошите кредити в момента.   “Потребителките кредити могат да бъдат добър финансов помощник при нужда за решаване на важен за едно семейство въпрос, като например належащ ремонт, обучение на детето или здравен проблем. Тегленето им за скъпа почивка, луксозни дрехи или просто за да харчим повече пари, отколкото получаваме, може да ни вкара в сериозни финансови проблеми в бъдеще”, предупреждава Тихомир Тошев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: