Финансовите министри не постигнаха съгласие за единния банков надзор в еврозоната

 Финансовите министри не успяха да постигнат съгласие във вторник как да включат страните извън еврозоната в планирания режим за единен банков надзор в региона и така драстично редуцираха шансовете да бъде спазен крайният срок за въвеждането му от 1 януари.

Швеция първа атакува лансирания от ЕК план, насочен към създаването на нов надзорен орган в рамките на Европейската централна банка (ЕЦБ) и постепенното разширяване на надзора му над всичките 6000 банки в паричното обединение.

В основата на проблема е въпросът как към проекта да бъдат приобщени желаещите страни, които не ползват еврото, като се има предвид, че управителният съвет на ЕЦБ правно е орган само за еврозоната. „Или ще трябва да се промени основополагащият договор, така че всяка държава членка да се третира еднакво, или надзорният орган ще трябва да бъде изнесен извън ЕЦБ“, заяви пред журналисти след срещата шведският министър на финансите Андерс Борг. Промяната на договора е табу сред управниците в ЕС, тъй като би отнела години на преговори, а и може да бъде отхвърлена чрез национални референдуми.

ЕК се опита да помири позицията на страните извън еврото с правните ограничения на борда на ЕЦБ, като посочи, че по-голямата част от решенията така или иначе ще бъдат одобрявани като чиста формалност, а и всички членки ще бъдат представени еднакво в реалния панел за банков надзор. „Въпреки всичко все още има опасения и ние ще работим върху тях, като се надявам, че все пак ще успеем да приключим до крайния срок - 1 януари“, заяви на пресконференция след срещата комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние. Във всеки случай новият орган ще бъде създаден постепенно през 2013-2014 г., така че „бързината да не е за сметка на качеството“, добави той, с което отрази отдавнашно искане на Германия.

Барние попари надеждата, че след създаването на новия регулатор проблемните банки в еврозоната ще могат да вземат назаем от спасителния фонд. „Това е необходимо, но не и достатъчно условие“, поясни той. Идеята за централизиран надзорен банков орган за еврозоната беше предпоставка Германия да се съгласи през юни с евентуалното отваряне на постоянния спасителен фонд за затруднените банки като мярка за понижаване на доходността по дълга на Италия и Испания. ЕЦБ обаче пусна по-силен план за неограничено изкупуване на облигации за всяка затруднена страна от еврозоната, подписала плана за реформи, лихвите по заемите на Испания и Италия намаляха, а с тях и натискът да се постигне бързо съгласие по схемата на банковия надзор.

Освен това има информации, че според Германия планът на Барние е „прекалено френски“, тъй като делегира правомощия на националните надзорни органи. Това означава, че ако нещо отново се покрие на национално ниво - какъвто беше случаят с испанските регионални банки - ЕЦБ няма да узнае навреме. Вместо това Берлин би искал да види реални правомощия за одит дори ако това означава, че ЕЦБ ще трябва да започне с по-малко, но по-големи банки. Според критиците това е просто начин да се отклони надзорът от малките регионални банки в Германия, които също се нуждаеха от спасяване след финансовата криза от 2008 г.

 

По „ИЮ Обзървър“

Прочети цялата новина

Свързани новини: