Скандалът "Марковска" прерасна в конституционна криза

Невижданият скандал "Марковска" прерасна в конституционна криза и негов заложник вече са почти всички власти. Той се оказа камък в блатото, което се поразмърда и наоколо се разнесе зловонен дъх, разкриващ тежката диагноза на болното правораздаване и на правовата държава. Кулминацията настъпи в четвъртък, когато президентът Росен Плевнелиев бойкотира Венета Марковска, избрана за конституционен съдия от Народното събрание (НС), и не допусна тя да се закълне и да встъпи в длъжност. След като първите трима нови членове на Конституционния съд (КС) положиха клетва по време на церемонията в четвъртък и дойде ред на Марковска, президентът напусна залата, заявявайки, че негов дълг е да не допусне КС да се превърне в заложник на лични интереси. В създалата се суматоха Марковска поиска и тя да положи клетва, но сценарият бе очевидно предварително договорен със сегашния председател на КС Евгени Танчев, който й каза, че това не може да стане, защото според Закона за КС клетва се полага в присъствието на държавния глава. Интересна подробност е, че Танчев прекрати процедурата по полагане на клетва в момент, когато самият той вече де факто не е никакъв в КС, тъй като мястото му се заема от бившия главен прокурор Борис Велчев, който минути преди да дойде ред на Марковска, се закле като конституционен съдия и по този начин встъпи в длъжност. В момента конституционалисти спорят дали президентът има право на подобно действие, с което дерогира парламента, избрал Марковска за конституционен съдия със свое решение. Факт е обаче, че до момента никой не бе посочил какъв е полезният ход в създалата се криза с компрометираната съдийка, която, поне публично, не изрази готовност да се оттегли от КС, независимо от огромния скандал около нея, проблемите с Еврокомисията и призивите на премиера и правосъдния министър да не става конституционен съдия. Премиерът Бойко Борисов, който по време на драмата в КС бе на подписването на договора за "Южен поток", коментира пред журналисти: " Знам, разбира се, че президентът Росен Плевнелиев е напуснал. Президентът е един много мъдър политик и направи изключително добър ход. Надявам се, ако е възможно, и парламентът да преразгледа избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Помолил съм юристите ни да разгледат казуса", обясни Борисов. Казусът изглежда изключително заплетен в юридически план и макар законът да не урежда изрично как се оттегля вече избран член на КС, източниците и първопричината за сегашния абсурд съвсем не е в закона. Формално, всичко започна със опорочената процедура на парламента за избор на Венета Марковска. Депутатите на практика нарушиха задължението си по конституция да номинират и изберат за членове на КС само "юристи с високи професионални и нравствени качества" (чл. 147, ал. 3). Правната комисия начело с Искра Фидосова (ГЕРБ) игнорира постъпил сигнал срещу Марковска за конфликт на интереси, корупция и търговия с влияние с единствения аргумент, че става въпрос за "анонимен донос". Въпреки предупрежденията на ЕК да не се прикриват сигнали и съмненията да бъдат изчистени, мнозинството не направи това и на 31 октомври гласува двамата нови членове на КС, като Марковска събра най-голяма подкрепа от различни парламентарни групи – ГЕРБ, ДПС, БСП и, разбира се, независимите депутати, близки до ГЕРБ, които издигнаха кандидатурата й. Тогава Брюксел заплаши с нов извънреден доклад за България по правосъдие и вътрешни работи, въпреки че такъв бе планиран чак за края на 2013 г. заявено бе също, че репутацията на КС и други ключови български институции сега са поставени под въпрос. В отговор правната комисия направи ново изслушване на Марковска, напълно проформа, само да се обяви отново, че сигналът срещу нея бил донос. Искра Фидосова написа писмо на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и го увери, че Марковска е "безукорна" като магистрат. Премиерът Бойко Борисов обаче бързо схвана проблема с ЕК и на 5 ноември настоя съдийката да се оттегли, ако има дори дори "капка истина" в сигналите срещу нея. Марковска обаче отказа да дава такива обяснения, а вместо това поиска МВР да издири автора на сигнала срещу нея Георги Тонев Колев. През цялото време и тя, и поддръжниците й, говорят за сигнала като за "донос", макар че той е базиран на журналистическо разследване от 2010 година и за изтеклите две години никой не е опровергавал нищо в него. На 8 ноември Марковска сюрпризира с уведомление до КС, че иска МВР и прокуратурата да проверят съдържанието на сигнала и да изчистят името й, а дотогава тя няма да се заклева като конституционен съдия. Прокуратурата отказва да прави такава проверка, защото, според обяснението на временния обвинител №1, няма функция да оневинява, всеки би следвало сам да се защити. Вътрешният министър обаче нареди на полицията да издирва автора на сигнала, въпреки че няма никакво законово основание да прави това. След два дни Цветанов казва, че не са открили нищо, а междувременно отива на срещи в Брюксел с висши представители на Европейската народна партия, които дават пълно доверие на решението на българския парламент да избере Марковска. Докато Цветанов "разобличава" Mediapool, БНР и малкото други медии, опитващи да изяснят проблема с Марковска, премиерът Борисов заявява за втори път, че съдийката трябва да се оттегли, тъй като цялата държава се е оплела в "обърканите й обяснения". Прокуратурата остави нещата да продължат закономерния си ход – клетвата на Марковска като конституционен съдия. И в самия ден на церемонията президентът изненадващо съобщава, че получил информация от държавното обвинение, затвърждаващо съмненията му за Марковска. Следва пресконференция на прокуратурата, на която се разбира, че има разследване за пране на пари, подкупи и търговия с влияние срещу неизвестен извършител, свързано с приятеля на Марковска Георги Георгиев. Подозренията са, че чрез него тя е получавала рушвети за свои съдебни решения. По абсолютно неясни – а може би пределно ясни причини – това разследване е било покрито точно до деня, в който се решава, че му е дошло времето да му се даде гласност. Както се разбра, държавното обвинение е имало възможността и информацията да предотврати избора на Марковска за член на КС, но не го е сторило до момента. Данните от разследването, за което вътрешният министър Цветанов няма как да не е знаел, не са били пратени нито на Висшия съдебен съвет, нито в парламента. Вместо това депутатите получават справки за чистото и "безукорно" минало на Марковска като магистрат. Във времето, в което прокуратурата проверява Марковска за евентуално нейно участие в мащабна схема за търговия с влияние и корупция, тя не само, че продължава да правораздава, но и като зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС) разпределя делата на други съдии и конституира 5-членките във ВАС (последна инстанция) по свой личен избор. Още по-необяснимо е, че въпросната информация не бе предоставена на Народното събрание дори и след избухването на скандала след нейната номинация, въпреки че данните в сигнала на Георги Тонев Колев съвпадат с тези, включени в анонимния сигнал до прокуратурата, подаден в края на 2010 г., на базата на който е образувано делото. Официалното обяснение на говорителя на главния прокурор – Стелиана Кожухарова бе, че едва ден преди клетвата на Марковска Бойко Найденов е пратил на президента информация за разследването във връзка с поисканата от самата нея проверка на сигнала на Георги Тонев Колев. Само, че Марковска отправи тази молба до Найденов цяла седмица по-рано. Така пак стигаме до президента – добре ли беше той да обяви, макар и без никакви подробности, че има такова разследване, или не? Отговорът несъмнено е да. Обществото има право да знае, след като става дума за човек, който ще попадне в най-висшата инстанция, призвана да бди за конституционния ред в страната. В същото време възниква въпросът защо президентът изпрати в КС досегашния главен прокурор Борис Велчев, който две години не е намерил за нужно да извести нито една държавна институция за проверката срещу Марковска. Или пък е известил, но всички дружно досега са си мълчали? Всичко това потвърждава подозренията, че на практика разделение на властите няма, че независимата съдебна власт – в случая прокуратурата като част от нея – се използва конюнктурно от политиците за разправа с неудобни хора. И че сериозно, професионално изпипани разследвания и доказателства са рядкост, тъй като образуването на дело често е само инструмент за натиск... До сегашния "катарзис", доказващ косвено твърденията на омбудсмана и бивш шеф на ВАС Константин Пенчев за кръга "Белите покривки", който кадрува в съдебната власт, нямаше да се стигне и без шепата атакувани от министър Цветанов медии, опитващи се да разкриват истината и да работят в интерес на обществото, а не на която и да е преходна власт. Да теглим чертата: Независимо дали президентът Плевнелиев е спазил буквата на закона, много по-важно е, че той спази духа на закона. Оттук нататък е ясно, че Марковска не може да бъде нито конституционен съдия, нито магистрат. Така скандалът, макар и шумен и продължителен, ще приключи, но проблемите, породили цялото това безобразие, остават. Остава и надеждата, че сегашният ход на Плевнелиев с Марковска е предупреждение към ВСС за избора на нов главен прокурор. За това назначение държавният глава има пряка отговорност, тъй като от неговия подпис зависи одобрението на кандидата, избран от ВСС. Прецедент вече имаше. През ноември 1999 г. тогавашният президент Петър Стоянов отказва да подпише указ за Бойко Рашков, избран от ВСС за главен прокурор. Излъченият след това нов ВСС предлага Никола Филчев и президентът подписва указ за назначаването му на поста.

Прочети цялата новина

Свързани новини: