Отличници сте във фискалната дисциплина, но растежът е слаб

България е добър пример за спазването на стриктна бюджетна политика, но възстановяването на икономиката върви по-бавно от очакваното. Това заяви Реналдо Мандметс, началник на отдел България в Генерална дирекция "Регионална и градска политика" на Европейската комисия. Според него, за да се почувства максимално ефектът от членството на страната ни в Европейския съюз, икономическият растеж трябва да бъде 5.5% годишно.   В същото време за третото тримесечие на 2012 г. икономиката е нараснала едва с 0.5% на годишна база, съобщи НСИ в четвъртък. В бюджет 2013 пък заложеният растеж е 1.9%, а реално очакваният – далеч по-нисък.   За 2011 г. икономическият ръст на страната е 1.7%, по данни на НСИ. Две трети от него се дължи на еврофондовете, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев, позовавайки се на математическия модел “СИБИЛА “, който мери макроикономическия ефект върху икономиката от използването на евросредствата.   “Добре е, че средствата от европейския социален фонд са достигнали до всеки десети българин, но това не е достатъчно. Искам средствата да достигнат до всеки един българин, дори и повече”, заяви Филип Хат, началник на отдел “Румъния, България, Малта“ в Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Еврокомисията. Той отбеляза, че за да настигнем развитите страни в ЕС, е необходимо удвояване на темпото, а това става с обучение на кадрите и внедряване на нови технологии.   “Ако в момента производителността на труда в България е 1, то в развитите страни членки тя е 2. Това означава, че гражданите на други страни членки произвеждат два пъти повече спрямо българите и следователно харчат два пъти повече от тях. За да се промени това, е нужно България да има добре обучени работници и ефективни машини”, обясни Хат.   Риск от загуба на средства през 2013 г.   Няма риск за България от загуба на средства през 2012 г., но той остава за 2013 г., каза Реналдо Мандметс. По думите му за тази година страната ни е направила достатъчно плащания по правилото n+2 и дори сме преизпълнили нормата. (Правилото означава, че за всяка година страната е заявила лимит от европейски средства, които ще усвои).   В момента България очаква Европейската комисия да й възстанови плащания за 400 млн. евро. Мандметс увери, че тези пари ще бъдат възстановени на страната ни до края на годината, въпреки дупката от близо 9 млрд. евро в бюджета на ЕС.   В двата фонда, за които отговарям – за регионално развитие и кохезионния - пари има за подадените искания за плащания до октомври, каза Мандметс. “Няма да има проблем за България”, допълни той без да се ангажира с исканията, които ще бъдат подадени през ноември. По думите на министъра на еврофондовете Томислав Дончев България ще внесе още един сертификат за 120 – 130 млн. евро.   Безспорно недостигът на средства в европейския бюджет оказва натиск върху българския. Причината е, че с пари от националния бюджет се плаща строителството на големите инфраструктурни проекти, докато Брюксел ни възстанови парите. Ако кризата с европейския бюджет продължи, това може да удари гордостта на премиера Бойко Борисов – магистралите и метрото.   “Рисковете България да загуби евросредства през 2013 г. обаче остават. Причините са известни, хубавото е, че се взимат мерки”, каза Мандметс. По думите му всичко ще зависи от това как ще приключат търговете. Заради непрекъснатите обжалвания и забавянето на проектите от страна на общините в най-тежка ситуация е оперативна програма “Околна среда”. “Регионално развитие” също изпитва затруднения поради същия проблем, като рискови са проекти за около 1 млрд. лева.   Програмата за бизнеса остава рискова   Програмата за бизнеса “Конкурентоспособност” също остава рискова заради проблема със съфинансирането на проектите от страна на банките. Поради тази причина много безвъзмездни плащания бяха отменени, посочи Мандметс.   С промяна на правилата за отпускане на средства от гаранционния фонд по “Джерами” този проблем вече е преодолян, заяви Кирил Гератлиев, директор на управляващия орган на програма “Конкурентоспособност”. По думите му през 2010 и 2011 г. около една пета от договорите за модернизиране на малките и средните предприятия са били прекратени поради невъзможност да осигурят съфинансирането на проектите. През тази година този проблем е решен с правото банките да отпускат кредити за оборотни средства по “Джеръми”, посочи Гератлиев. Той допълни, че вече са дадени над 400 такива заема.   Без политически турболенции в администрацията   Представителите на Брюксел посочиха, че искат силна и устойчива администрация, която да не се променя след идването на поредното правителство на власт. Това, което върви добре, не трябва да се променя, каза Мандметс. Искаме да има последователност в системата, повече обучения за модернизация на администрацията, каза Филип Хат. “Това е много важно и абсолютно необходимо, за да вървите напред”, допълни той.   Около 1500 чиновници управляват системата по усвояването на 15.6 млрд. лв. безвъзмездна помощ от Европа. Надяваме се създадената система да е устойчива, със силни имунни сили и независима от политическите турболенции”, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: