Трите цвята на времето

Помните ли, имаше такъв роман "Трите цвята на времето” на Анатолий Виноградов. Но нали днес са малко тези, които четат романи, всички са онлайн в Туитър, киснат във Фейсбук, оплетени в социалните мрежи.   Жалко, че интернет не помага за общественото развитие. В него налудничавите си блянове представят чудовища като Брейвик, педофили и преследвачи на невинни таджикистанци. Все пак през XIX и XX в. за такива нищожества и твари е било доста по-трудно да изложат уродливостта и греховете си на обществен показ. Никое издателство не би издавало дебили – не са носели печалба.   При цялото си познавателно значение, интернет се е превърнал или в помийна яма, или в пункт за рециклиране на хартия, защото няма фейсконтрол, нито контрол и измерване на интелекта на ползващите.   В съветско време сътрудниците на научно-изследователските институти бяха принуждавани да се абонират за списание "Проблеми на мира и социализма". Само че никой не го отваряше и не го носеше вкъщи – хартията беше прекалено твърда, не като тоалетната.   Още повече, в интернет-пространството, подчинявайки се на общата тенденция, нахлуват и медиите на управляващата партия, а на тях няма кой какво да им каже. Словото не е най-силна им страна, те са свикнали да се справят с проблемите с помощта на белезници, палки и затвори. А нали романът "Трите цвята на времето” има непосредствено отношение към нас.   Част от постсъветското пространство потъна веднага, дори без да се опита да се спаси. Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Казахстан (въпреки, че проведе блестящи икономически реформи) потънаха като камъни на дъното, без да се опитат да изплуват.   С Беларус се борихме да останем на повърхността известно време. Беларус потъна първа, завлечена на дъното от мустакат русал – е, не може да наречеш Лукашенко русалка.   Прекалено малко бяха там "западняците”, потомци на Константин Калиновский (такива като Ирина Халип, Владимир Некляев или Александър Козулин), които вдигнали оръжие срещу Руската империя още по времето на независимата федеративна държава Жечпосполита през 1863 г. Как да се изплъзнем от самодържавието и неговите помощници: руското православие и черносотниците? Беларус разполагаше с ограничени ресурси и преди нас се задави с глътка свобода. Още един удавник.   Ние се борихме по-дълго, благодарение на Елцин, който поне не хвърляше камъни по нас, докато се давехме. И все пак имаше нефтена и газова амортизация на удара, когато съветските слепи кутрета, оставени на произвола на съдбата, бяха отнесени от морските вълни.   Но когато Елцин си отиде, станахме жертва на първия срещнат дракон, при това преоценен... Не се мъчи дълго старицата в опитните ръце на чекиста.   В момента плавно се спускаме на дъното, а "Левият фронт", комунистите и нацистите са камъни, вързани за гъвкавите ни шии, които и така са протрити до кръв от съветския хомот.   Наскоро пак провеждаха запитване сред народа, и той, простодушният, отговори. "Кого щяхте да подкрепите през 1917 г."? 32% отговориха - червените; 8% – белите, а 60% – никого! Просто щяха да попитат кой управлява в града и щяха да се присъединят към него. Точно тези 60% си седяха вкъщи през 1991-ва и 1993-та година. Те гласуваха правилно на събранията по време съветската епоха. Не "против”, а "за”, разбира се. Пак те гласуваха за Путин. Безгръбначен електорат, амеби. Партия, уважаваща всякакво началство, каквото и да е то. А 32% срещу 8% - сега нали разбирате защо загубихме и реформата, и гражданската война?   И така, имаме два от цветовете на времето – и двата са бели: едните се предадоха веднага, а другите – развяха белият флаг след неуспешните опити да се спасят. Мястото на срещата не трябва да се променя. То е на дъното. Не се ли измокрихте, драги мои руснаци?   Балтийските страни веднага отлетяха на запад, оставайки завинаги недостъпни. Това, че са лебеди, беше ясно от самото начало. Но проблемът е , че не всяко грозно патенце може да се превърне в лебед. Патенцето може да си остане уродливо. И така от поколение на поколение, от патица на патенце, за малко над 70 години резултатът е ерата "Путин”.   А виж, Молдова още има шанс. Прекалено грубо им затегнаха примката около врата, прекалено нагло им отнеха Приднестровието.   Грузия е в голяма опасност, но не, защото е свикнала с робството. А напротив, защото е свикнала с гордото беззаконие, с горската свобода, с отсъствието на държавност, с горските разбойници и битки от романа "Дата Туташхиа".   Грузинците са избраници на свободата, които са се защитили от персийците и турците, потомци на Прометей (тази теория предлагаше Звиад Гамсахурдия). За тях всяка форма на държавност е бреме. Първо свалиха от президентския пост Звиад и въвлякоха страната в гражданска война, а след това свалиха и Шеварднадзе.   Тези, които бяха против изключителния президент Михаил Саакашвили, тръгнаха срещу тежкото бреме на съвременната цивилизация: закони, данъци, легален бизнес, сложи си колана, не преминавай на червено, за 100 долара подкуп – 9 години затвор.   Законите на съвременната европейска цивилизация "настъпиха по мазола” Грузия. Това е лошо. Свободната страна трябва да може да се организира, защитава, изхранва и облича. Но робството не е характерно за грузинците.   А Украйна не е единна, страната не се е изменила от XIV век, тя не е само нашата "окрайна” (крайна земя), тя е още и покрайнина на Запада, на Полша. "Имахме батинка Хмел, но имахме и батинка Мезепа”. Дворянските волности на шляхтата бяха присъщи и желани от Украйна и тайнствената Галиция.   През XIV век, когато срещу Москва се сраважаше и загиваше Великият Новгород, княгиня Марфа Борецкая потърсила помощ от киевския княз Михаил Олелкович, съюзника на Полша. Украинската въстаническа армия (УПА) и Организацията на украинските Националисти (ОУН) – това беше украинската младеж на Запада - присъединена през 1939 г. Тя оживя, в Полша глад нямаше, на изток имаше, той изведнъж се появи в Москва през 1919 г. Ето как през XX век поддържахме разделението на Украйна на Източна и Западна. Земя гробище. А в сибирските лагери украинските младежи бяха превозвани с влакови композиции. Четете Евгений Гинзбург и Александър Солженицин.   Оттук и влизането на движението "Свобода” в държавната Рада, което така възмущава някои европейци. Корените на "Свобода“ са в онези времена, когато е звучал лозунгът "Комунистите в Сибир!"   "Свобода“ заедно с партия "Отечество" ще внесат в парламента чувство на заслепяваща ненавист към съветската история. Но няма нищо страшно. Не носят картечници.   Но "Партията на регионите” и Путин се пречупиха. Украинският Запад превзема украинския Изток. Това е нормален процес. Така някога умря Третият райх. Жалко, че западните войски спряха Рейн, а не на Волга и не се отърваха от Сталин в неговото леговище. Така че най-елегантният цвят на нашето време е червено-черният, с тризъбец, символ на ОУН и УПА. _________________________________   *Руска писателка, журналистка и дисидент, правозащитник, основател и председател на либералната партия Демократически съюз.   **Превод Анна Радулова  

Прочети цялата новина

Свързани новини: