Преди да избере нов конституционен съдия, НС трябва да отмени избора на предишния

Може ли Народното събрание да избере нов конституционен съдия, без да отмени решението си за избор на г-жа Венета Марковска?   Поначало всеки държавен орган може да отмени свой акт, освен в два случая:   1) ако в съответен по степен нормативен акт изрично е записано, че органът няма право да отмени акта си и   2) ако актът на държавния орган вече е изпълнен.   Нито в конституцията, нито в закон, нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има забрана Народното събрание да отменя решението си за избор на съдия в Конституционния съд.   Ако обаче избраният конституционен съдия положи клетва, той вече става съдия в Конституционния съд. А това означава, че решението на Народното събрание е изпълнено докрай и поради това вече няма как да бъде отменено. Но преди да бъде положена клетва, Народното събрание може да отмени решението си.   Народното събрание не може да избере нов конституционен съдия, без да е отменило решението си за избор на друг съдия в Конституционния съд. Това би означавало да избере трети конституционен съдия. Нещо повече – последният избор би бил нищожен, т.е. няма да породи правно действие, защото вече има избран друг конституционен съдия и избор на трети съдия ще противоречи директно на Конституцията.   Срокът за полагане на клетва очевидно не е преклузивен и поради това няма как да се приеме, че решението на Народното събрание е останало без последици поради това, че избраният конституционен съдия не е могъл да положи клетва. Изборът на г-жа Марковска е валидно направен и подлежи на изпълнение, докато не бъде изрично отменен.   Има ли право президентът да напусне клетвата на новоизбраните съдии от Конституционния съд, преди да е приключила?   Президентът няма право да наруши своето задължение да присъства на клетвата. Освен това – ако се приеме, че президентът може по свое усмотрение да осуети избора на конституционен съдия, избран от друг орган, това би означавало, че изборът на съдии в Конституционния съд подлежи на одобрение от президента. Което очевидно противоречи на изрична разпоредба в конституцията, а и на нейната цел.   По същата логика и председателят на Народното събрание и председателите на двата върховни съда биха могли да осуетят избора на Конституционен съдия като напуснат клетвата.   Това е още един важен аргумент, че фактически осуетената клетва на един конституционен съдия не може да бъде аргумент, че решението на Народното събрание е останало без последици. Последиците си стоят – просто липсва един от елементите (клетвата) за встъпване в длъжност, за който няма преклузивен срок. Дори избраният от Народното събрание конституционен съдия да не иска да положи клетва, това ще е само основание за отмяна на решението на Народното събрание за избора му.   От всичко казано дотук може да се направи изводът, че евентуалното неприсъствие на който и да е от изброените лица, които трябва да присъстват на клетвата на избраните за конституционни съдии (председателят на НС, президентът, двамата председатели на върховните съдилища) е едно несъществено процесуално нарушение, което не би могло да опорочи клетвата на конституционен съдия, но само ако тя се беше състояла. Обратното ще означава да се подмени изискването на конституцията даден орган самостоятелно да избира съответният брой конституционни съдии.   В случая се поставя и друг много важен въпрос – дали беше правилно последният избран председател на КС да води процедурата по полагане на клетва на новоизбраните съдии в Конституционния съд и съответно – имаше ли право той да прекрати клетвата?   На първо място Конституционният съд вече е отменил чл.5, ал.2 от Закона за Конституционния съд, според който: "Членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници."   Този текст е обявен за противоконституционен с Решение № 1 от 2006 г. на КС, обн. ДВ, бр. 23 от 2006 г.   Казано с други думи, КС изрично е приел, че мандатът на конституционните съдии се прекратява с изтичане на срока, за който са избрани, а не с встъпването на новите конституционни съдии. Между другото, това следва поради непосредственото действие на чл.148, ал.1 от Конституцията:   "Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок..."   Това не се променя по никакъв начин от обстоятелството, че тази година законодателят в противоречие с конституцията и в противоречие с тълкуването на Конституционния съд в РКС №1/2006 г., е приел противоконституционния текст на чл. 11, ал. 3: "(Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.)   Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 1 и 6 от конституцията се обявява от председателя на съда, като в случаите по чл. 148, ал. 1, т. 1 от конституцията прекратяването настъпва с полагане на клетва от новоизбрания или новоназначения съдия."   Този текст от закона не може да превентира непосредственото действие на конституционния текст.   Срокът, за който е избран бившият председател на Конституционния съд, е изтекъл и поради това към момента на клетвата той не е имал качеството конституционен съдия. Ето защо не е имал и качеството председател на Конституционния съд. Следователно той няма в какво правно качество да води една правна процедура, а още по-малко има правото да я прекратява.   Казано с други думи – неговите действия са без правни последици.   Това по никакъв начин не накърнява положената клетва от встъпилите конституционни съдии – те са положили изискваната от закона клетва. Кой води процедурата в случая, е въпрос на протокол. Дори клетвата да се водеше от действащ председател на Конституционния съд, той няма право да прекратява клетвата. Защото ще излезе, че встъпването на новоизбраните съдии зависи от волята на един друг конституционен съдия и поведението на други държавни органи. Което, както казахме, ще е в противоречие с конституцията.   Дали един кандидат за важен държавен пост има качества или не, е изключително важен въпрос. Но той трябва да се решава навреме – в една прозрачна и добре регламентирана правна процедура, която да показва по безусловен начин наличието на висока професионална компетентност и високи нравствени качества. Това са очевидни неща и липсата им, естествено, предизвиква въпроси.   Сигурен съм, че и президентът, и досегашният председател на Конституционния съд са били водени от най-добри намерения. Но от правна гледна точка дали един държавен орган е съгласен с решенията на другите, би следвало да се изрази с думи по съответния категоричен начин, а не с действия, които са в нарушение на правото.   Освен това органи като президента имат и немалък набор от правомерни начини да обърнат своевременно вниманието на обществото и на другите държавни органи върху дадено евентуално неправилно решение.   Тъжно е, когато единственото влияещо мнение върху държавните органи и политиците идва отвън – в случая от Европейската комисия. В съвременното общество основният белег дали една държава е цивилизована, е спазването на правовия ред.   След това идва всичко останало.   _____________________________________   *Проф. Кино Лазаров е бил член на работната група, изготвила проекта на действащата конституция и председател на работната група по изготвяне на АПК. Мнението е поместено в Правен свят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: