Израел доминира в новия Близък изток

в. Вашингтон пост

Докато в Израел и Газа се взривяваха снаряди и ракети, в телевизионните новини преобладаваше трагичното насилие, а ние бяхме предупреждавани, че битката между Израел и палестинците може да се разрасне, защото се намираме в един нов и много по-опасен Близък изток.

Ислямистите са на власт, демокрациите ще слушат своите народи. Всъщност, както показва сравнително бързо постигнатото прекратяване на огъня между двете страни, има много малка вероятност за по-широк регионален конфликт. Вярно е, че се намираме в един нов Близък изток, но това е Близък изток, в който Израел се превръща в регионалната свръхсила.

В обстойно проучване от 2010 г., озаглавено “Арабско-израелският военен баланс”, Антъни Кордсман и Арам Нергуйзян показват с факти как през последното десетилетие Израел изпреварва своите съседи във всяко измерение на военната област. Според авторите това се дължи на наблюдаващото се в Израел “съчетание от държавни разходи, значително външно финансиране, национален промишлен капацитет и ефективно планиране на стратегията и силите”.

Военните разходи на Израел през 2009 г. са били около 10 милиарда долара, което е три пъти повече от военните разходи на Египет и надхвърля разходите за отбрана на всички негови съседи взети заедно - Египет, Сирия, Йордания и Ливан. (Това предимство се подсилва от факта, че Израел получава 3 милиарда долара военна помощ от Вашингтон.)

Но истинските предимства на Израел не се обясняват само с парите, те се състоят в качеството и ефективността на неговата армия от гледна точка на оръжия и хора. Въпреки че арабите многократно превъзхождат по население Израел, неговата армия плюс резервистите значително надминава по численост тези на арабските държави.

Оръжията му са много по-усъвършенствани, често с поколение пред тези, които използват неговите противници. Технологичното предимство на Израел оказва голямо влияние на съвременното бойно поле.

Най-силната арабска армия, спрямо която често се преценява военния потенциал на Израел в научните изследвания, е тази на Сирия. Но сега, разбира се, сирийската армия е разстроена, след като се бие със собствения си народ, докато Башар ал Асад се е вкопчил във властта.

На следващо място идват асиметричните заплахи от групи като Хизбула и “Хамас”. Изследването хвърля поглед към тях и анализира огромния арсенал от ракети на Хизбула. Авторите правят извода, че те не представляват реална заплаха за Израел, защото тези ракети до голяма степен не могат да бъдат насочвани и следователно са неефективни.

Ракетите на “Хамас” са още по-неточни и неефективни. Отговорът на Израел - неговата отбранителна система “Железен купол” - работи по-добре от очакваното.

Що се отнася до другата асиметрична стратегия срещу Израел - тероризма, въпреки нападението в сряда срещу автобус в Тел Авив, Израел до голяма степен е защитен от терористи благодарение на стената, която изгради през 2003 г.

Що се отнася до по-големите заплахи, изследването изтъква, че Израел е единствената страна в региона, която има усъвършенстван ядрен арсенал, оценяван на между 100 и 500 оръжия, много от които разположени на подводници и модерни балистични ракети.

Поради това Египет не рискува да започне война с Израел, въпреки че е управляван от ново ислямистко правителство. Същото важи за другите арабски държави. Те изнасят пламенни речи и предлагат хуманитарна помощ, но не се бият редом до палестинците в Газа и не правят нищо, което би могло да доведе до по-мащабна война.

Турция, друг силен регионален играч, има правителство, което отслабва връзките си с Израел и многократно се сблъсква с него заради отношението му към палестинците. Но това са словесни сблъсъци, които едва ли ще прераснат в нещо повече. Всъщност сега Турция е изправена пред ситуация, при която усилията й да се превърне в регионална сила пораждат обратен ефект. Тя пое ...

Свързани новини: