Люксембург „закова” глобата, наложена на E.ON за „счупен” печат на ЕК

Скандалът със „счупения” печат на Европейската комисия (ЕК)

датира от месец май 2006 г., когато ЕК тръгва да проверява сигнали за участие на E.ON Energie AG в антиконкурентни споразумения. Ревизията се провежда в канцелариите в централата на концерна в Мюнхен. Поради невъзможност на проверяващите от ЕК да приключат в рамките на един ден, те запечатали с печата на ЕК помещението с документите, за да продължат изследването им на другия ден.

Печатите на ЕК са самозалепващи се пластмасови стикери със специална защита.

При отстраняването им те не се късат и има възможност да бъдат върнати отново на мястото им – ни лук ял, ни лук мирисал! На пръв поглед изглежда елементарно, но е изключително наивно да се мисли, че ЕК е толкова непредпазлива. Ако печата е бил отлепян, върху повърхността и залепващата се долна част се появяват надписи „VOID“, които не могат да бъдат заличени.
Именно надписът „VOID“ откриват европейските експерти, когато се връщат на работа следващата сутрин.
За този сериозен гаф, ЕК с решение от 30 януари 2008 г. налага глоба в размер на 38 милиона евро на E.ON за увреждане на печат.

Е.ОN подаде искане до Общия съд в Люксембург за отмяна на глобата.

На 15 декември 2010 г. магистратите от Общия съд отхвърлиха жалбата.
Последва обжалване (като последна възможност) пред най-върховната съдебна юрисдикция – Съда на ЕС в Люксембург. С това казусът приключи окончателно и E.ON ще си платят.

Из решението на върховните евромагистрати:

- Според правото на Съюза Комисията може да налага на предприятията глоби в размер до 1 % от оборота им, когато умишлено или поради небрежност увредят печати, поставени от Комисията при проверка, свързана с въпросите на конкуренцията.

- Общият съд не е обърнал неправилно доказателствената тежест, нито е нарушил принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност, след като Комисията е установила увреждане на печат въз основа на съвкупност от доказателства, Общият съд е имал основание да приеме, че E.ON Energie трябва да представи доказателства, опровергаващи тази констатация.

- Предприятие не може да оспорва доказателствената стойност на печат като само се позовава на възможността той да е бил дефектен. Всъщност ако такива неподкрепени с доказателства доводи можеха да бъдат уважени, Комисията би била лишена от всякаква възможност да използва печати.

- Само Общият съд преценява значението на представените пред него доказателства като контролът от страна на Съда при обжалване е ограничен до правните въпроси. Нещо повече, Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага, така че E.On Energie не може да го упреква за това, че не е уважил искането му за събиране на допълнителни доказателства.

- Съдът отхвърля довода на E.ON Energie, според който Общият съд нарушил принципа на пропорционалност като не намалил наложената от Комисията глоба. Съдът отбелязва, че би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност.

- Ако беше установила наличието на антиконкурентни практики, Комисията можеше да наложи на E.ON Energie глоба в размер на 10 % от годишния му оборот. Наложената за увреждане на печат глоба от 38 милиона евро, представляваща 0,14 % от неговия годишен оборот, не може да се счита прекомерна с оглед на необходимостта да се осигури възпиращото действие на тази санкция”.

Изводът – E.ON трябва да целуват ръка,

наместо да се жалват. При условие, че според правото на ЕС - за подобна провинение срещу печата на ЕК, тя е можела да ги глоби в 7 пъти по-голям размер – около 230 милиона. Да си дадат сметка, че са нарушител, но от „големите и старите” в ЕС, и да си отговорят – какъв би бил санкционният аршин на Европейската комисия, ако подобна волност към нейния печат би си позволил проверяван търговец в някоя от младите държави-членки на ЕС!?

Прочети цялата новина

Свързани новини: