“Южен поток” и новата енергийна реалност без Гърция

На 7 декември в местността Анапа край Варна, от другата страна на руското черноморско крайбрежие, тържествено ще бъде направена първата копка на строежа на един от най-големите модерни газопроводи в света.

По тръбопровода “Южен поток” ще се пренася руски газ до пазарите на Централна и Югоизточна Европа, като по този начин ще се заобикаля напълно досегашната артерия през Украйна, която, както е известно, се превърна в обект на проблеми и търкания между Москва и Киев през последните шест години.

“Южен поток” ще се състои от две основни части - едната е морска и ще минава по дъното на Черно море, където ще се инсталират 930 километра тръби, а другата - сухопътна с обща дължина 1455 километра, която ще преминава през България, откъдето ще влиза в Европа в района на местността Галата южно от Варна, а след това през Сърбия, Унгария и Словения ще стига до италианския град Тарвизио.

Според руския гигант Газпром, основен акционер в проекта в консорциума, в който участват още италианската ЕNI, френската ЕDF и германската Windershall, две трети от синьото гориво, което ще се пренася през “Южен поток”, ще заменят количествата, транзитирани сега през Украйна, а една трета ще трябва да покрие допълнителните нужди, необходими на европейския пазар до 2020 г.

Заради своята дестинация и трасе “Южен поток” може да се определи като общоевропейски проект, който в съчетание с вече действащия “Северен поток” допълва руското енергийно предмостие до европейския континент, който ще се осигурява с доставки на природен газ поне в следващите 30 години.

Реализацията на проекта “Южен поток”, който като руски никога не е бил приеман от Брюксел, въпреки голямото участие в него на европейски компании, слага край на прословутия тръбопровод Набуко и на неговия съкратен вариант West Nabucco, по който да се пренася азерски газ през Турция, България и т.н. до Австрия, и оттам до останалата част на Европа.

За разлика от съкратения вариант на Набуко, проектът “Южен поток” е с много по-голям потенциал да захранва стария континент с количества, които Азербайджан не може да осигури нито до 2018, нито до 2030 г.,тъй като находищата в Каспийския регион са сравнително по-малки от тези на Русия.

Анулирането на проекта Набуко обаче не означава край на амбициозните планове на Азербайджан да изнася природен газ за европейските пазари. Има обаче алтернативно трасе ТАР, което според първоначалните планове ще минава през Гърция и Албания, за да стигне до бреговете на Южна Италия.

Гърция в момента има последен шанс да си намери място, за да играе някаква роля в европейските енергийни доставки, ако успее да се задвижи бързо и да постигне споразумение с консорциума, който е зает с тръбата ТАР и който се ръководи от норвежката компания Statoil. В този проект участва и албанското правителство.

Без съмнение, това е последен шанс за Гърция, още повече, че се видя какво стана с проекта ITGI - консорциум на гръцката газова компания ДЕПА с италианската Edison, който бе отхвърлен от азерите, а сега страната бе пренебрегната и от руснаците като дестинация в рамките на “Южен поток”, въпреки че преди това те мощно прокламираха в продължение на две години и се застъпваха за строеж на южно трасе през Гърция и Италия, а сега дадоха заден.

Без ITGI, без Бургас-Александропулос, а сега и извън “Южен поток”, Гърция, изпаднала в дълбока икономическа рецесия и социална дезинтеграция, рискува да се окаже напълно извън играта.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: