Скандалът около финансирането на научни проекти се разраства

Скандалът около финансирането на проектите от фонд “Научни изследвания“ се разраства след като бивш директор на фонда обяви, че още по негово време настоящият председател на фонда Рангел Гюров е оказвал натиск за класирането на един или друг проект. Същевременно проф. Мирослава Кортенска, която сигнализира за нередности при класирането и бе отстранена от фонда, започна гладна стачка, тъй като по думите й министърът на образованието и управата на фонда целят омаскаряването й като хвърлят върху нея недоказани обвинения за злоупотреби. В края на миналата седмица учени огласиха, че конкурси се печелят от личности и организации, близки до директора на фонда Рангел Гюров, Нов български университет и министъра на образованието Сергей Игнатов, а от управата на фонда отрекоха обвиненията и бяха защитени от министъра. Бившият директор на фонда Емил Хорозов обяви в понеделник, че тазгодишното скандално класиране повтаря практики от предишни конкурсни сесии, за които той изнесе данни през март 2011 година. Изнесените от него данни за нарушения дълго бяха неглижирани от министър Игнатов, а впоследствие проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция ги потвърдиха, но последици и наказани нямаше. Сега Хорозов твърди, че още по негово време е оказван натиск за класиране на определени проекти от страна на сегашния председател Рангел Гюров. Любопитна подробност е, че върху Хорозов е оказван натиск да се толерират проекти на Кортенска, която сега се обяви срещу класирането. “Тя беше от групата на министъра и върху мен беше оказван натиск за класиране на неин проект, като човекът, който ми оказваше натиск е Рангел Гюров, но не е само той и други хора. Гюров ми беше натрапен от министъра уж да ме съветва по административните въпроси, считайки, че аз не съм достатъчно умел по тях. Разбира се, ако административните въпроси са такива да се правят далавери, не го умея“, коментира пред Mediapool Хорозов. “В практиката няма промяна отпреди две години. Тогава има едни облагодетелствани лица, сега са други, но има и голямо засичане – такива, които и преди, и сега печелят проекти и един такъв е ректорът на Университета по библиотекознание Стоян Денчев“, коментира Хорозов. Именно с аргумента, че и в предишни години е печелил много проекти Стоян Денчев отхвърли обвиненията, че щедростта към неговия университет през новата конкурсна сесия се дължи на факта, че в неговия ВУЗ директорът на фонда Рангел Гюров е станал “голям доктор“. Хорозов разказва, че преди две години един от проектите на библиотекарския университет е получил по-голяма сума и той е настоявал да върнат пари, но тогава от министерството му е оказан натиск. Бившият директор на фонда даде като пример за порочна практика и проект, който е бил отхвърлен през 2009 година и след това изненадващо одобрен през 2011 година по времето на Рангел Гюров. Хорозов е сигнализирал за ставащите у нас нередности и извън страната. “Аз съм се обърнал към водещи фигури в европейската наука - проф. Ан Глоувър, главен научен съветник на ЕК и Хелга Новотни, президент на Европейския научен съвет“, посочи той. Скандалът с източването на парите за наука съвпада по време с дискусиите около това дали да има отделна оперативна програма за наука и образование през следващия програмен период. Предложението за създаването на оперативната програма обаче беше отложено на последното правителствено заседание, тъй като проектът на ведомството на Игнатов не е съгласуван с другите министерства. Според Хорозов, и с проекта за оперативна програма, и с новия проектоправилник на фонд “Научни изследвания“ се запазват възможностите за злоупотреби. Той коментира, че в Германия например цените на всички дейности, залегнали в даден научен проект, се сравняват с актуални пазарни цени, така че, най-грубо казано, “да не се дадат 1000 лева за един закован пирон“. По думите му у нас това е напълно възможно да се случи. "По целия свят, когато човек получи финансиране, парите може да ги харчи по определен начин. При нас се толерира кешовото плащане без отчетни документи – само срещу подпис, че е получил парите. Позволява се 35% от парите да са заплати, което не е позволено в други страни. Никъде не се позволява хора, които работят, да получават още заплата. Наемат се външни организации нещо да правят. В Германия се гледа ценоразпис, за да не може за един закован пирон да се дадат 1000 лева, докато у нас е възможно. Има и разни странни конференции, наречени “заключителна среща“. Как е възможно това да е научно мероприятие? Правили нещо три години и накрая се събират да се прощават – това не може да се отчита като разход. Има проекти, при които пет души си разпределят 20 000 лева за такава среща – те могат да отидат до Париж за тези пари“, заяви Хорозов. Междувременно отстранената от фонда Мирослава Кортенска и директорът на фонда Рангел Гюров си размениха в понеделник взаимни обвинения по телевизионните студиа. Кортенска коментира пред бТВ и ТВ7, че няма документ за отстраняването й от фонда и е научила за него от сайта на институцията. Тя заяви, че обвиненията към нея за злоупотреби са недоказани и целят да я дискредитират, тъй като е оспорила процедурата по класирането на проектите. Тя коментира, че Гюров “не е никакъв професор“, тъй като има документ само от Ангола, а докторантурата му в Университета по библиотекознание тя окачестви като бартер между него и ректора Стоян Денчев. Кортенска не пропусна да припомни и това, че при проверката във висшите училища Комисията е обявила принадлежност на Гюров към ДС. От своя страна Гюров отново заяви, че Кортенска е разследвана за изнудване, кражба и подправяне на документи във връзка с договори, спечелени от Югозападния университет. Според Гюров обръчът от фирми около министър Игнатов е измислица.

Прочети цялата новина

Свързани новини: