Симулация!

Хроника на две предизвестени новини 1. На 18 октомври 2012 г. състав на Пловдивски районен съд (ПРС) оправда Цветан Цветанов по делото за клевета, заведено от председателя на съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Макар че Цветанов заяви по бТВ, че Тодорова е свързана с организираната престъпност, районният съдия прие, че не сме проумели дълбинното и многопластово слово Цветаново. Мотиви към присъдата все още липсват. Няма и наказание за забавянето им. 2. На 8 ноември 2012 г. седем членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) издигнаха кандидатурата за главен прокурор на Сотир Цацаров – председател на Пловдивски окръжен съд (ПОС), който ще бъде последна инстанция по жалбата срещу оправдаването на Цветанов. Разбира се, връзката между двете "новини” може да е случайна, както случайно делото срещу Цветанов, което трябваше да се гледа в Софийския районен съд, попадна в Пловдив. Ако между горните три факта няма логическа закономерност, възниква въпросът: Защо точно Сотир Цацаров? При липсата на ясни мотиви за номинацията, освен клишето "добър професионалист”, предложението провинциален съдия да стане главен прокурор изглежда странно. Зад привидността, че Цацаров е автентичен кандидат на ВСС, отговорът изглежда ясен - той е фаворит на Бойко Борисов и Цветан Цветанов и те го налагат чрез протежетата си във ВСС. Още като главен секретар на МВР Борисов определяше Цацаров като "стабилен съдия”. Вече като премиер, в пристъп на правен ентусиазъм, д-р Борисов го определи като "еталон за съдия”. Според него, всеки съдия трябва да реши всяко дело, както би го решил Сотир Цацаров. Премиерът дори твърди, че е дарил председателя на ПОС с пистолет за добро представяне при експресното и образцово осъждане на известен автоапаш. Според магистрата наградата е върната. Независимо от съдбата на патлака, факт е, че години наред председателят на ПОС рутинно се съвещава с шефовете на местните полиция и прокуратура. В множество интервюта той се хвали с институционалното единодействие срещу престъпността, с по-суровата наказателна политика на пловдивските съдилища и с високия процент осъдителни присъди. На пръв поглед координацията между институциите и екипната работа са нещо добро. По правило те осигуряват висока ефективност на управленските системи. Това обаче не важи за взаимоотношенията между съда и другите еманации на държавата. За да бъдат страните в процеса равнопоставени, съдът трябва да бъде равноотдалечен от тях. В институционален план истинският съд е обречен на самота, за да остане господар на независимостта си. Паралегалните, нерегламентирани взаимодействия между съда и другите власти са несъвместими с правовата държава. Те са характерни за затворените патриархални общества от мафиотски тип. Обичайно те черпят легитимност и енергия от публични институции, като зад паравана на държавността впрягат ресурса им в частен интерес. Това обяснява влиянието на неформалните кръгове, дружинки и ложи в обществения живот на България и особено в съдебната власт. Когато такива самодейни формирования на съдии, прокурори и полицаи загубят чувство за приличие и откровено заговорят за кондиките си, наричани евфемистично "наказателна политика”, държавата и законността вече са само фасада. Зад нея, чрез заигравката "в името на народа”, през членовете на закона се раздава местна справедливост според договорената "наказателна политика”. Функционално необходимите взаимодействия между съдилищата и органите на досъдебното производство стриктно са регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Изчерпателното им изброяване и процедурното им формализиране са условия за независимост на съдиите от изпълнителната власт и страните, без която е немислим справедливият съдебен процес. Затова неформалните сбирки между съдии, прокурори и полицаи, на които се обсъждат "наказателни политики”, се бият с Конституцията. Те нарушават принципа за разделение на властите, принизявайки съда от независим арбитър до съратник на полицая и прокурора. Съюзявайки се с разследващите, съдът безусловно улеснява работата им, но нарушава Конституцията и предава доверието на хората, на които дължи правосъдие. Нещо повече, неформалната "колегиална” сговорчивост между съда и разследващите формира у последните нагласа, че техни пропуски ще бъдат толерирани от съдиите. Избягвайки излишни търкания, магистрати често отговарят на тези очаквания, легитимирайки откровени процесуални перверзии. Така се профанизират както разследването, така и наказателното правосъдие. Презумпцията за невиновност е заместена от технологично правило "Има ли обвинителен акт – има и престъпление”. Резултатът е предизвестен - висок процент осъдителни присъди и най-много осъдителни решения в Страсбург. Да купуваш на инат На 21 ноември 2012 г. сайтът Биволъ публикува информация, че през 2008 г. сем. Цацарови са купили имот, като в нотариалния акт е отразена цена 120 пъти по-ниска от реалната. Естествено, при сключването на сделката са внесени 120 пъти по-малко местни данъци и такси. По този повод, в интервю пред бТВ Цацаров "обясни”, че са били склонени да подпишат документите с невярно съдържание от продавачката, която държала да се впише по-ниската цена. С влязло в сила Решение на Окръжен съд – Кърджали по повод на същата сделка дефинитивно е приета "симулация по отношение на цената”, с която е прикрита действително броената сума. Целите на симулацията, установени от съда са благородни – "заплащане на по-ниски такси” и "желанието на продавачката да скрие истинската цена”. Според Цацаров симулацията не е нарушение на закона. Тя обаче противоречи на морала и добрите нрави. Смисълът на нотариалните актове е в тях да се отразява действителната воля на страните, а държавата да получава дължимите и данъци. Те гарантират яснота, сигурност и предвидимост. Симулацията е вид гражданско-правна измама на държавата и на третите за сделката лица, която обезсмисля работата на нотариуса. Затова, според чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, привидните сделки и симулативните клаузи в договорите са нищожни. По същата причина съдът в Кърджали е приел за нищожна фиктивната цена, посочена в нотариалния акт. Пак Биволъ съобщи за друга странна сделка, при която Цацарови са придобили апартамент в Пловдив. Неясно защо в Службата по вписвания сделката е отразена като дарение, а г-н Цацаров размаха в бТВ нотариален акт за покупко-продажба. Логично обяснение липсва. Вероятно – симулация в Службата по вписванията... Дали съдия, който се ползва от симулативна сделка, за да пести данъци и такси за сметка на бюджета, притежава "високи професионални и морални качества” за главен прокурор? Юристите знаят, че сключването на сделки с фиктивни цени (по данъчна оценка) често се практикува в България за легално избягване на данъци. Масовостта на явлението и фактът, че то се толерира от властите, обаче не го правят морално. Формалната законосъобразност на симулацията не оправдава кандидатите за длъжности, за които законът изисква висок морал. Участвайки в симулативни сделки, пестейки данъци и такси за сметка на хазната, Сотир Цацаров е изхарчил морален ресурс и е в непреодолим за кариерната му претенция етичен дефицит. От тази перспектива казусът Цацаров разкрива принципно сходство с този на В. Марковска. И двамата проявяват завидно въображение за границите на закона и морала. И в двата случая правото, от "изкуство за доброто и справедливото” е принизено до умение за заобикаляне и "обтичане” на законовите ръбове в частен интерес. Симулация! Тук промених заглавието на статията. Симулацията, привидността, задкулисието се оказаха естествен лайтмотив. ВСС симулира, че по собствена воля и в обществен интерес номинира С. Цацаров за главен прокурор. Самият Цацаров години наред тренира за мечтаната длъжност, управлявайки наказателни състави на Пловдивския окръжен съд като демо – версия на прокуратура. Договаряйки с полицейски и прокурорски шефове местна наказателна политика от феодален тип, той de facto създава паралелен правов ред, а законите и Конституцията остават в тренажора. Логично следват симулативната сделка и увереността, че въпреки вписаната в нотариалния акт фиктивна цена, купувачите ще получат от съда реалната ... Как сега изведнъж да повярваме на добрите намерения и на концепцията на Цацаров за управлението на прокуратурата. Ами ако и те са симулативни ..? Склонността към имитации е несъвместима с профила на истинския магистрат, който е роб на истината и закона. Съчетана с огромната власт на главния прокурор, тя е общественоопасна. Следвайки критериите за висок морал, които премиерът и президентът наложиха по казуса "Марковска”, сега управляващите би трябвало да реагират адекватно и навреме. В противен случай етичният проблем на техния фаворит става проблем на техния авторитет. На този фон е смущаващо едно вчерашно изказване на президента. Росен Плевнелиев, който ни спаси от резила Марковска, заяви, че не са толкова важни кандидатите за главен прокурор, колкото техните концепции за управление на прокуратурата. Ако това не е случайна реплика, не трябваше ли да чуем и концепцията на В.Марковска ....?

Прочети цялата новина

Свързани новини: