Неверният Фидел Кастро

Коменданте, човекът хамелеон, сталинистът от тропиците, гений и психопат. Историческа личност, тиранин, мисионер, марксист, йезуит. Политикът, за когото и до днес не спира да се говори - жив ли е, получил ли е инсулт, вярно ли е, че е спал с 35 000 жени и има 11 деца от различни жени. Политикът, който влезе в Книгата за рекордите на Гинес като "личността, срещу която най-често са били правени опити за убийство - 638 пъти". Кой е Фидел Кастро? Роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба, от извънбрачна връзка между Анхел Кастро и Аргис и неговата прислужница. През 1941 г. баща му се развежда и се жени за майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за свой син. Кастро завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище "Белен" в Хавана, а по-късно през същата година записва право в Хаванския университет. През годините на следването си се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана от Едуардо Чибас. Като студент в разхвърляната му стая единствено подредени са книгите на Хосе Марти, Мусолини, Сталин, Ленин, Троцки. Чували са го да казва "Веднага се записвам в компартията, ако ме назначат за Сталин". През 1948 г. участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникналите по това време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство. Дипломира се през 1950 г. и става адвокат в Хавана. Добива изключителна популярност със силно националистическите си възгледи и противопоставянето си на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи. В рамките на кандидатпрезидентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радиопредаване, по време на което Чибас се прострелва в корема и малко след това умира. През 1952 г. самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавен от генерал Батиста. Следва нелегална дейност, организиране на преврат срещу Батиста и присъда от 15 години затвор. По време на съдебния процес произнася прословутата си защитна реч "Историята ще ме оправдае". През май 1955 г. при обща амнистия е освободен и заминава за Мексико. Година по-късно се връща в Куба заедно с 80 свои последователи, сред които и Че Гевара. Поставя началото на партизанска съпротива, по време на която среща и най-голямата си любов - Селия Санчес. Тя е с 5 години по-възрастна от Кастро, има силен характер, алтруистка е и оказва огромно влияние върху него. Двамата никога не се обвързват официално, като до смъртта на Селия през 1980 г. тя остава негова лична секретарка. През 1958 г. Кастро публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е изключително успешно и той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г., а месец по-късно става министър-председател на Куба. Оттогава до 18 февруари 2008 г., когато окончателно се оттегля от управлението на страната, Кастро превръща Куба в социалистическа държава, повишава грамотността сред населението и качеството на здравните програми, извършва национализация на промишлеността, банките и външната търговия. Въвежда кооперативите и забранява едрата поземлена собственост. Подкрепя революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия, и става лидер на държавните глави, които са се освободили от колониалните сили. Кастро е в опозиция на САЩ, като през 1961 г. американският президент Дуайт Айзенхауер го обвинява, че тласка Куба в ръцете на СССР и Никита Хрушчов. Следва Карибската криза, когато светът на косъм се разминава с ядрена война. Оттогава са и многобройните покушения срещу него - 638. Опитвани са различни отрови, взривове (вкл. в пура и в раковина под водата), снайперистки изстрел, заразяване с туберкулоза, но до този момент без успех. След смъртта на Селия Санчес Кастро сключва брак с Далия Сото дел Вяйе. До този момент връзката им, започнала още през 1960 г., е била тайна, поне за обществеността. От нея Кастро има петима синове, като всичките живеят в Куба - Алекс, Алексис, Антонио, Александър и Анжел. Страстта към буквата А е свързана с възхищението му към военачалника Александър Велики. "Дали написах биография, истински роман или книга с исторически характер? Може би и трите едновременно", споделя френският журналист Серж Рафи по повод книгата си "Кастро Неверният" (изд. "Вакон"). В нея присъстват разкрития за ранните срещи на Кастро със съветските тайни служби и ужасяващия им репресивен апарат, за задкулисните игри около $кризата с ракетите", за истината около убийството на Кенеди, за смъртта на Че Гевара, за страха на Горбачов да не стане жертва на атентат в Куба, за бурните любови на Кастро, официални и забранени, за тайните му деца, за вътрешното му озлобление към семейството и хомосексуалистите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: