Пенко Господинов: В актьорската професия успехът не е гарантиран и мъките започват с всяка роля съвсем отначало

Пенко Господинов също ще води уъркшопи по актьорско майсторство на организирания от МОНТФИЗ Winter Art Fest 2013 във Велинград от 3 до 6 януари. Програмата на зимния арт форум ще включва още уъркшопи по актьорско майсторство с Михаил Билалов и Юрий Ангелов, сценично движение и биомеханика с легендарния каскадьор, в момента преподавател в НАТФИЗ, проф. Светослав Иванов, ритмика, народни танци и техника на класическия танц с преподавателката от НАТФИЗ Дария Колева, фехтовка с Николай Градинар - също преподавател в НАТФИЗ, сценична акробатика с Антон Григоров, асистент в НАТФИЗ, винг чун кунг фу с Димитър Димитров.За участие в Winter Art Fest 2013 могат да се включат младежи над 14 години и възрастни от цялата страна!
Пенко Господинов е роден на 9 октомври 1970 г. в Стара Загора.Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Има над 50 роли в театъра, киното и телевизията. Играл е в театрите в Пловдив, Плевен, Варна, в момента е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала”. Участва в представления в Театрална работилница „Сфумато“, Театър 199 „Валентин Стойчев”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна.От 2009 г. е преподавател по актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ като асистент на проф. Пламен Марков.
През 2006 г. е номиниран за главна роля от Академия „Аскеер” за ролята на Катурян в „Пухеният“ от Мартин МакДона.През 2008 г. получава наградата „Златна роза“ на името на Апостол Карамитев за ролите му във филмите "Военен кореспондент" и "План за отмъщение".
За ролята си в сериала на БТВ „Седем часа разлика“ през 2012 г. получава наградата на Българската Киноакадемия.
През 2012 г. за участието си в „Завръщане във Витенберг“ от Иван Добчев и Георги Тенев печели наградите за мъжка роля на фестивалите в Шумен и Враца.
Да се върнем малко години назад. Каква беше мечтаната професия в ученическите ти години?
- Мечтаех да бъда актьор, но точно защото ми се струваше невъзможно, тогава си беше само мечта, никой в семейството ми не се занимаваше с изкуство, а и футболът и математиката доста ми се отдаваха и предполагах, че бъдещата ми професия ще е свързана или с едното или с другото.
Кога започна да се занимаваш с актьорско майсторство?
- С театър започнах да се занимавам, когато бях на около 14 години - в Младежкия дом в Стара Загора. По това време имаше един много популярен в града Младежки Театър „Съвременник“. Влизането в него беше с конкурс и аз нямах особени надежди, че ще ме вземат, но се оказа, че на прослушването бяхме само две момчета сред около 30 момичета, така че – без значение какви данни съм показал – ме взеха и така започна моето приключение, което се превърна и в моя съдба. А първата ми роля във въпросния театър беше няколко месеца по-късно, представете си, в пиеса на Шекспир – Лонгвил в „Напразните усилия на любовта“.
Кои бяха факторите, които ти повлияха да вземеш решението актьорството да бъде твоя професия? Какво те накара да кандидатстваш в НАТФИЗ?
- В НАТФИЗ кандидатсвах през 1991 г. По това време бях студент-второкурсник в Пловдивския университет. Така или иначе не си представях, че животът ми ще протече далеч от сцената и в Пловдив посещавах, паралелно с лекциите в университета, актьорска школа и моите преподаватели там, сега много близки мои приятели, Емил Бонев и Виктория Колева ме убедиха, че трябва да кандидатствам.
Ако си представим, че не те бяха приели в Академията – да речем – няколко поредни години. Каква би била алтернативната професия на Пенко Господинов?
- Аз съм завършил с отличие Строителен техникум, специалност „Поддръжка и строеж на жп линии и мостове“, така че – предполагам – сега щях да съм някъде по новостроящите се магистрали и да пиша кратки разкази...
Имаш ли някаква твоя специфична практика – нещо, което прилагаш винаги в началото на работата върху всяка нова роля?
- Да, подлагам текста на сериозен анализ и гледам да забравя всичко, което съм правил дотук.
Ако беше министър на културата какво би променил в българския театър?
- Всъщност бих променил много неща. Например бих възлагал управлението на театрите еднолично, без да се крия зад разни нагласени комисии, на доказали се в областта си хора, с идеи и творческа енергия , а не на посредствени „чиновници“, чието единствено усилие е по посока да си кротуват и да си пазят местенцето; бих премахнал безумната система „Субсидия срещу продаден билет“; бих насърчавал и независимите театрални компании.
Какво те провокира да започнеш да се занимаваш и с преподаване на актьорство?
- Бях поканен преди около три години от проф. Пламен Марков, който ми беше преподавател в НАТФИЗ, да му стана асистент, тогава не знаех какво точно означава това и колко много време и сили ще ми отнема. И колко щастлив в същото време ще ме направи преподаването на актьорство.
Имаш ли любима роля? Коя е?
- От представленията, които сега играя – Катурян Катурян от „Пухеният“на Мартин Мак Дона, реж. Явор Гърдев, Театър 199, спектакъл, който играем повече от осем години. Скоро празнувахме 100-ното представление. Обичам също и ролите си в „Завръщане във Витенберг“ в ТР “Сфумато“ и в „Шведска защита“ в МГТ „Зад Канала“. Истинско удоволствие изпитвам и в последната роля – Доктор Астров от „Вуйчо Ваньо“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна.
Ролята, която би искал някога да изиграеш, но все още не ти се е случило?
- Като че ли няма такава роля. От опита си до тук съм разбрал, че много по-важно от конкретната роля е представлението, в което участваш. Ако то е добро, смислено, безкомпромисно, то и твоята задача в него е смислена и интересна и си е заслужавало времето, прекарано в репетиции...
Ако върнем времето назад – кои са актьорите, от които би искал да се учиш на актьорство в ученическите си години?
- Учил съм се от много актьори, български и чужди, от киното и театъра. Вдъхновявал съм се от Наум Шопов, Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Андрей Миронов, Инокентий Смоктуновски, Джак Никълсън, Даниел Дей-Луис и мн. други.
Какво те накара да се включиш като ръководител на уъркшоп по актьорско майсторство в Winter Art Fest 2013?
- Възможността да се срещна с хора, които имат искрен интерес към изкуството на актьора.
С какво ще се занимават участниците в твоя уъркшоп по актьорско майсторство в рамките на Winter Art Fest 2013?
- Ще работим върху свойствата на сетивната памет като път към емоционалната.
Един любим въпрос – кое е онова, което искаш твоите ученици да запомнят от теб и никога да не забравят?
- Че в тази професия успехът не е гарантиран и мъките започват с всяка роля съвсем отначало.
Какво ще пожелаеш на МОНТФИЗ?
- Нека вратите ви са винаги широко отворени за всички млади хора, които искат да обитават чудния свят на театралното изкуство!

Прочети цялата новина

Свързани новини: