Разтресени от реформата

Преди повече от две години министърът на образованието Сергей Игнатов обяви, че “България се нуждае от разтърсваща реформа във висшето образование и науката“. Днес научната общност е буквално “разтърсена“ от скандала с финансирането на научни проекти от фонд “Научни изследвания“, който освен съмненията за “нагласено“ класиране съдържа още един аспект – за търговията с научни степени и звания.   А новият ред за “производство“ на доктори, доценти и професори е част именно от “разтърсващата реформа“ на Игнатов, която от самото й начало беше посрещната със силно полярни мнения в научните среди. Нейната същност се състои в това, че научното и кариерно израстване се извършва автономно от всеки университет или институт на БАН, а не централизирано – от Висшата атестационна комисия (ВАК), която бе закрита. Закриването на ВАК беше приветствано от много учени заради имиджа й на архаична комунистическа структура, но либерализирането на процесите по кариерно израстване родиха нов Франкенщайн. В условията на академичен феодализъм стана възможно на практика всеки, жаден за научно признание, дори да няма нищо общо с науката, да се окичи с мечтаната титла, стига да може да се отблагодари подобаващо. Срещу въпросната благодарност пък ректори и университетски преподаватели се изкушиха да произвеждат доктори, доценти и професори “на конвейр“. В резултат на това само в първата година след реформата се появиха нови 200 професори и 136 доценти, като сходни постижения се очакват и през втората. Титла срещу пари или услуга Зад статистиката пък стоят прелюбопитни казуси като този с докторантурата на председателя на фонд “Научни изследвания“ геологът Рангел Гюров, професор от университета "Агуштино Нето" в Ангола, а отскоро и доктор в Университета по библиотекознание. Докторантурата на Гюров, известен със своите предсказания за бъдещи земетресения, “разтресе“ академичните среди с това, че рецензентът му Ячко Иванов е възнаграден с проект от оглавявания от него фонд. Щедро са финансирани и други проекти на същия ВУЗ и лично на ректора Стоян Денчев. Друг от станалите емблематични примери е този с ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, който освен като научен ръководител на лобиста в съдебната система Красьо Черния, нашумя и със скандалната си професура. Адамов защити дисертация в собствения си университет, за която имаше сериозни съмнения за плагиатство. Освен това в научното жури, пред което защитаваше, имаше трима членове на академията, назначени от него. Според Закона за академичния състав за всяка конкретна процедура съставът на научното жури се утвърждава от факултетния или научния съвет. Ректорът обаче трябва да определи със заповед състава на журито. От научно израстване са изкушени и политиците. През лятото депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов кандидатства за доцент в Медицинския университет с две чужди публикации, но след вдигналия се медиен шум, процедурата беше спряна. Иванов пък от своя страна от миналия мандат се опитва, засега безуспешно, да прокара Закон за университетските болници, даващ допълнителни правомощия на ректорите на медицинските университети. Самият Сергей Игнатов също оглави образователното министерство като доцент, но след направената от него реформа вече е професор. “Тотална девалвация на научните степени и звания“ “Поради ред несъвършенства на приетия преди две години Закон за развитие на академичния състав настъпи тотална девалвация на научните степени и звания. Това вече определено може да се каже. Девалвацията е в различна степен в различните случаи – от повече или по-малко неточно оценяване на научните постижения на кандидата до груби несъответствия на ръба на закона. При процедурите могат да се установят конфликти на интереси и търговия с влияние – пак в различна степен. Общо взето, девалвацията е по-силна в частните университети и колежи и в новоизникналите провинциални университети“, коментира пред Mediapool проф. Лазарин Лазаров - учен - химик, работил и преподавал дълги години в Европа и САЩ, управител на Клуб за академична реформа. “За съжаление, могат да се дадат още много примери за пошли процедури и уродливи резултати. Вземете, например, бившия зам.-министър на науката и образованието, а сега депутат, Ваня Добрева. Нейната дейност не може въобще да се квалифицира като научна, но тя изведнъж стана и “доктор на науките“, и “професор“ – пак в библиотекарския университет на небезизвестния Стоян Денчев. За съжаление, некрасива илюстрация на девалвацията е и професорската титла на самия министър Сергей Игнатов, който очевидно е прекъснал своята научна дейност. Прегледайте титулованите имена между народните представители, синдикалните лидери, ръководните администратори на фондации и др. – ако титлата е придобита през последните две години, със сигурност тя е девалвирана. Ами колко ли са случаите при непублични личности?“, коментира Лазаров. Единни изисквания срещу “макдоналдизацията” на науката Той смята, че “управление на чисто пазарен принцип и липса на контрол от държавата водят до погазване на академичните норми“. “Това ясно е казано и в Болонската декларация. В САЩ има такива тенденции, които грешно се разбират у нас. Там държавата е взела мерки срещу “макдоналдизацията” на висшето образование и там, фактически, висшето образование е по-достъпно за социално слаби, отколкото у нас. За съжаление, сегашният министър Сергей Игнатов има погрешна “философия“ по този въпрос“, коментира Лазаров. Той защитава тезата, че са нужни единни национални изисквания за установяване на научната компетентност – както на учения, така и на институцията, която дава степените и званията. “Според новия закон научните звания са премахнати. “Доцент“ и “професор“ остават само като длъжности и характеризират учения само докато е в университета или организацията, които са му присъдили длъжността. Традиционното възприемане от страна на обществото на тези длъжности като титли пред името, обаче, остана. Те се използват и от лица, които на са на академична длъжност. Освен това, обърка се понятието “хабилитация“ като национално изискване за научна компетентност, залегнало в ред други закони и правилници“, коментира Лазаров. “Особено тревожна е девалвацията при научните степени “доктор“ и “доктор на науките“ които определят учения. В закона процедурите и изискванията както към учените, така и към присъждащите организации, са принизени, непълни и непрозрачни“, смята Лазаров. Според него заради масовото изникване на нови университети и колежи у нас са необходими единни национални изисквания и стандарти. “Това е особено валидно за научните степени, за които е необходима национална агенция, която да издава дипломите, да контролира процедурите и да разглежда постъпили жалби“, коментира той. “Реалността не е чак толкова черна“ Младите хора в академичните среди също имат критики към настоящата уредба. Филип Петров, който е асистент в катедра "Компютърни системи" в Техническия университет в София, също отчита като проблемни масовата хабилитация на професори, деградиране престижа на академичните длъжности, а също и безконтролното оценяване на научните трудове и неясните критерии за назначаване на научните журита. По думите му обаче “реалността не е чак толкова черна“. “Възможностите за кариера в науката и образованието станаха реалност – допреди реформата се наблюдаваше едно сериозно застаряване на учените в институтите и университетите, а млади хора не постъпваха на работа, защото нямаха сигурна перспектива за развитие. Смятам, че вече имат“, коментира Петров пред Mediapool. “Научните журита вече са съставени само от хора, които са с компетенции в областта на изследването, което оценяват. Хората в това жури са по-малко, но за сметка на това са специалисти. При ВАК имаше огромен научен съвет, но в по-голямата си част от него оценяващите бяха специалисти от съвсем различна област. Тоест научните журита, според мен, са нещо добро. Лош е начинът, по който се съставят“, коментира Петров. Според него няма никаква прозрачност при назначаването на хора в научни журита и се формират групи със съответни “сфери на влияние”. “Реално начинът, по който се назначава едно научно жури, може да определи дали оценяваният човек ще получи или няма да получи положителна оценка. При това няма адекватна възможност за протестиране. Това, разбира се, води само до едно единствено нещо - формиране на групи от т.нар. “феодални старци”, но този път на още по-лошото – местно ниво“, смята Петров. Вече е по-важно да се правят пари, а не научни открития Асистентът от ТУ говори и за кръг на “бизнес интереси“, при който научното израстване се предопределя не от научния принос, а от финансовия принос към звеното, от което зависи израстването. “Имам предвид, че вече е по-важно да се правят пари, отколкото да се добива известност чрез научни открития. Това е и философията на министър Симеон Дянков – може думите ми да се потвърдят с това, което той направи с бюджета на БАН. Пари се правят било то от взаимни проекти с фирми, било то от проекти свързани с програми на Европейския съюз. Не казвам, че това е нещо лошо, напротив – много добро е и трябва да го има. Имам лошото чувство обаче, че започваме да отиваме в прекалена крайност. Ще задам нещо като реторичен въпрос – възможно ли е да се окаже, че не човекът, допринесъл за развитие на науката е преминал напред, а вместо него се е вписал някой, който просто е успял да донесе по-голяма финансова печалба на звеното, в което работи?“, коментира Петров. Според него е добре да се насърчи една хубава практика, прилагана в САЩ – преподавателите да добиват докторските си степени в други университети, а не в тези, в които работят. По този начин те се откъсват от финансовите зависимости, за които стана дума и които са неизбежни за този вид система. “Това, разбира се, е краен вариант за малка държава като нашата, съответно не може да бъде приложен масово. Но нека например се даде по-голяма тежест на външните членове на журито. Нека също така се въведе някакъв принцип на жребии при избора на научно жури, например когато има повече от 5 налични специалисти в съответната област - при докторските дисертации обикновено е така”, предлага Петров. “Нека когато няма достатъчно специалисти в съответната област, да се канят специалисти от чужбина и това да е отново на жребиен принцип. Нека се въведат и минимални държавни изисквания към съдържанието на дисертациите. Така очевидно ще се минимизират възможностите за издаване на докторски дипломи-менте и ще минимизираме количеството на “калинките“ в бъдеще. А каквото вече е станало… е станало… За него няма връщане назад“, смята Филип Петров. При финансиране “на калпак“ качеството и науката отстъпват Той коментира, че има университети, които държат на качеството си и не бързат да произвеждат доктори, доценти и професори. “Проблемът на поредицата от реформи включително и тази е, че ако те продължат да държат на качеството си, ще започнат да губят пари, а от там и ще бъдат принудени да го снижат“, смята Филип Петров. “Ще ви дам един далечен пример за тази тенденция с мен самия – когато аз следвах в Софийския университет, започнах в група от 25-27 студенти. В края на четвърти курс, на редовния държавен изпит завършиха трима или четирима. На следващия държавен изпит завършиха още толкова. Какво е станало с другите ми бивши състуденти аз не знам, но по една или друга причина много от тях отпадаха, повтаряха, не можеха да си вземат определени изпити и т.н. Тогава изпитите, особено от задължителните дисциплини, се взимаха трудно. Същото по това време се говореше и за Технически университет в София – славата на “трудното следване в МЕИ“ се носи и до днес. По мое лично наблюдение от различни университети обаче смятам, че това вече не е така. Направете статистика на броя на процентното отношение на прекъсналите заради слаб успех студенти преди и сега и най-вероятно ще видите, че се оказва, че университетите вече се молят на студентите си да си взимат изпитите“, посочва Петров. Той посочва и причините за това: “Този проблем се появи доста по-рано. Същината му е, че държавата вече финансира “на калпак“ – колкото повече студенти имаш, толкова повече получаваш. Съответно университетите искат да имат повече пари, следователно повече студенти. Да, но качествени студенти не се произвеждат току-така. Най-малкото зависите от “входния материал“, т.е. зависите от количеството на качествено обучени хора, които завършват средно образование. И когато те не достигат, вие започвате да приемате от недобре обучените. Усетихте ли аналогията?Какво може да се получи, ако кандидати за млади учени няма, а университетите получат лостовете сами да раздават докторски степени и да си произвеждат такива? Това е една опасност, която може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще. За да кажем, че текущата реформа е практически добра, трябва първо да потвърдим, че при българските университети има добре работеща конкурентна пазарна среда. А дали е така?“

Прочети цялата новина

Свързани новини: