Гледал съм доста епизоди на „Другата България”. Онази, живееща извън пределите на милата ни татковина. Предпочела да потърси изход и по-добър живот (друг е въпросът какъв е процентът успеваемост) „навън”, за да избяга от грозната родна действителност. А тя ни заобикаля отвсякъде. Като човек, който целодневно следи новинарските потоци, отдавна съм си създал своя защита срещу „троянските коне”, които понякога антивирусната ми програма пропуска. Те се забиват и започват да ровичкат и човъркат съзнанието ми. И то по най-тънките струни – чувствата за неправда, вина, за морални ценности. За съжаление обществото ни е забравило за тях, но аз наричам себе си човек, защото все още продължавам да се надявам, че все някога помията ще свърши. Тогава, да се на...