Сблъсъкът между образите на агресивния и независимия прокурор

Концепциите на тримата кандидати за поста на главен прокурор не представят радикални идеи за реформа на държавното обвинение, но се разминават сериозно по отношение на разбирането за ролята на редовия прокурор в системата.   Председателят на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов представя идеята си за "агресивния прокурор". Шефът на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров излиза с концепция за "прокурора на първа линия", а заместник-главният прокурор Галина Тонева поставя виждането си за "независимия и отговорен прокурор".   Концепциите на първите двама са значително по-агресивни като звучене от тази на единствена жена в състезанието. Цацаров не изненадва с демонстрирания стил "осъдителна присъда и нищо друго". С безкомпромисен тон той изразява намерението си да прокара през ВСС всяка нужна промяна, която ще допринесе за реализиране на идеите му.   Сарафов прави на пръв поглед впечатление на прокурор, който е силно повлиян от стила на Борис Велчев и дори го цитира на няколко места в концепцията си. Прокурорът от системата обаче вижда реформирания български прокурор по-скоро като италиански антимафиот, отколкото като юрист, който се явява по съдебни дела и само цитира скучни членове и алинеи от НПК и НК.   В по-голямата част от концепцията Галина Тонева предпочита да говори за стратегическото си виждане за прокуратурата и отношението й с другите власти. Тя разбира новата прокуратурата като силно децентрализирана институция, в която редовият прокурор е разбрал своята независимост от висшестоящите и носи цялата отговорност за свободата да взима решения.   Различни изходни позиции   Тримата влизат в битката от много различни изходни позиции. Цацаров е сочен за фаворит за поста. Той се ползва с подкрепата на мнозинството във Висшия съдебен съвет и управляващите от ГЕРБ, но първоначалните сметки показват, че все още няма необходимите за победа 17 гласа.   Галина Тонева бе издигната в последния момент от опозицията в съдебния съвет. Тя се сочи като човека, който може да обърка сметките на Цацаров.   На този фон кандидатурата на Борислав Сарафов бе изненада за всички. По неофициална информация от ВСС той е бил издигнат от поддръжници на Цацаров, за да се симулира състезание. До последния възможен момент не бе ясно дали Тонева ще влезе в битката, а Брюксел настояваше за конкуренция за поста. Без Галина Тонева ВСС можеше да предложи само симулация на състезание.   При наличие на трима претенденти обаче за първи път от десет години насам ВСС е изправен пред възможността да проведе истински дебат преди избор на някой от тримата големи в системата. Публиката бе свикнала да гледа състезания с един кон при гласуването за Борис Велчев, Лазар Груев и Георги Колев.   Много различно е и състоянието на държавното обвинение от това, което беше преди седем години, когато Велчев застана на поста. Сега институцията изглежда привидно много по-спокойна и отворена към широката публика. Критиките обаче са все така изобилни заради провала по множество "знакови" дела и безотговорността, която някои прокурори все още проявяват, когато хора без особени финансови възможности и контакти станат жертва на престъпления.   Общи черти   Това неизбежно води до много общи черти в концепциите на Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов. И тримата говорят за продължаване на реформата, започната от Борис Велчев. В концепциите няма персонални критики към бившия главен прокурор, а кандидатите щедро взаимстват от идеите на Велчев, които останаха нереализирани.   Цацаров, Тонева и Сарафов говорят за спешно справяне с проблема с прекомерната натовареност на обвинителите чрез вътрешно преразпределяне на щатовете в прокуратурата. Те обещават, с известни разлики в подходите, незабавно увеличаване на делата, с които се занимават следователите.   Тримата говорят за още по-прозрачна прокуратура и активна работа с медиите. Галина Тонева обещава много активно взаимодействие с неправителствените организации. Цацаров направо обявява създаването на Обществен съвет към прокуратурата, който ще бъде нещо като публичен контролен борд върху нейната работа.   Кандидатите имат консенсус, че прокуратурата трябва да бъде разтоварена от несвойствените задачи, както и че трябва да има нов Наказателен кодекс, в който да не присъстват маловажни нарушения. С известни разлики в подхода тримата претенденти обявяват и че ще продължат тенденцията към специализирането на прокурорите.   "Свръхпрокурорът" на Цацаров   Трябва да се поощряват всички прокурори, които влагат цялата своя работоспособност, знания и усилия за постигане на осъдителни присъди, особено по дела от голям обществен интерес, описва своето виждане за бъдещия идеален "свръхпрокурор" (по аналогия с свръхчовека на Ницше – бел.авт.) Сотир Цацаров. С това той описва своята отдаденост към идеята прокуратурата да постига присъда по всяко голямо дело, макар по закон тя да е задължена да събира и оневиняващи доказателства.   Този манталитет е странен за юрист, който дълги години е бил съдия, но в случая е обясним. Самият Цацаров е обяснявал, че като председател на Пловдивския окръжен съд се е придържал към по-твърда наказателна политика.   Цацаров говори още за силно развиване на екипното начало на работата в прокуратура. Той иска висшестоящите прокурори да бъдат закрепени към редовите прокурори не само за да помагат с наставления, но и активно да участват в писането на техните обвинителните актове и воденето на стратегията в съдебна фаза.   Съдията, който скоро може да стане първи прокурор, иска тази форма на взаимодействие да бъде в действия до фактическото приключване на съдебните процеси. Цацаров иска обществен борд за наблюдение на прокуратурата, но иска и скриване на действителния брой СРС-та, които прокуратурата използва.   Според него статистиката за подслушвания трябва да се изкарва като брой следени лица, а не по брой разрешения, което значително би притъпило стряскащите числа. Подобна идея имаше и семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева (шеф на Софийския градски съд).   Цацаров се обявява срещу прекомерното командироване на прокурори, което е често критикувана практика в момента. Много често тези прокурори са изправени пред още една зависимост, защото не знаят в кой момент ще станат неудобни и ще бъдат върнати по старите им места.   В заключение Цацаров обещава да създаде една активна прокуратурата, в която обществото има доверие.   Прокурорът като "Корадо Катани"   На този фон Борислав Сарафов си представя българския прокурор като герой от типа на Корадо Катани (главният герой от сериала "Октопод", вездесъщ полицейски инспектор, който се бори срещу мафията – бел. авт.). "Прокуратурата е постигнала безспорни успехи по делата срещу организираната престъпност, но е видим провалът по делата за корупция", пише Сарафов.   Той предлага да направи анализ на повтарящите се грешки, но иска да създаде образа на един хиперактивен прокурор, който ръководи действията дори на криминалните разузнавачи в МВР.   Сарафов говори за изваждане на обвинителите от техните кабинети и подписване на инструкция с МВР, която да им позволява да се намесват в работата по дела във възможно най-ранния етап. Има нужда по-активно, дори агресивно разследване, казва Сарафов. Извън това той отдава дължимото към Борис Велчев, който му помогна да стане ръководител в системата.   "В момента прокуратура категорично няма нужда от спасител и това се вижда от цялото общество, колкото и да е изострена социалната чувствителност по темата правосъдие. Трябва да има реформа с надграждане на постигнатото", казва Сарафов.   "Не следва да се допуска нито конфронтация на отделни прокуратури и прокурори, нито фаворизиране на част от тях. Прокуратурата е единна и централизирана йерархична институция, но няма да се толерира насаждането на страх, раболепие и сляпо подчинение", обяснява в края на концепцията си прокурора. Това е директна препратка към годините от мандата на Никола Филчев и намигване към конкурента Сотир Цацаров.   Отговорният прокурор   В началото концепцията на Галина Тонева е изцяло насочена към наследството на Борис Велчев, който я взе в екипа си през 2009 година. Документът повече прилича на отчет за свършеното по време на мандата на бившия главен прокурор. Тонева обещава да надгражда и предупреждава, че реформата трябва да продължи бързо и не трябва да се допуска връщане назад.   Настоящият заместник-главен прокурор заявява, че в момента в държавното обвинение е създадена организация на работа, насочена към възможно най-пълно децентрализиране. Тя отчита, че има още много какво да се желае при работата по знаковите дела, но в същото време заявява, че прокурорите са длъжни да събират и оневиняващи доказателства, за да си създадат възможно най-обективна представа по делата.   Според нея наблюдаващите прокурори трябва да бъдат обект на специален надзор от висшестоящите им колеги само за оказване на методическа помощ по сложните дела. Тонева развива идеята за прокуратура, в която всеки прокурор разбира отговорността на своята работа и взима сам решения. Същото тя препраща и към ръководителите на прокуратури, които трябва да се осъзнаят като основни отговорници за поверената им институция. Тонева лансира идеята всеки кандидат за шеф на прокуратура да минава първо през изслушване пред редовите прокурори, за да получи тяхната подкрепа.   С неприкрита гордост заместник-главният прокурор сочи добрите си връзки с Брюксел и международните правоприлагащи институции. Тя заявява, че ако ВСС я избере за главен прокурор, то нашето държавно обвинение ще се ползва с по-голямо доверие в Европа. Тя обещава и пълно отваряне на прокуратура към обществото. Това означава редовите прокурори да започнат да комуникират директно с гражданите, обяснява Тонева.   "Ако преди 7 години за пречупване на негативно статукво беше нужен погледът на човека отвън, днес е нужен погледът на човека отвътре – идеите на професионалист, който да даде нов тласък на промените и да ги продължи до пълна реализация", казва в своя полза третият кандидат за главен прокурор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: