Сунитски лидери придобиват влияние в Близкия изток

в. Ню Йорк таймс

Години наред САЩ и съюзниците им от Близкия изток се сблъскваха със засилващата се мощ на така наречения Шиитски полумесец - политически и идеологически съюз, подкрепян от Иран, обединяващ регионални актьори, които са много враждебни към Израел и Запада.

Но въстанията, войните и икономиката промениха пейзажа в региона, проправяйки път за появата на нова ос - оглавявана от сунитския съюз на Египет, Катар и Турция. Този триумвират изигра водеща роля в усилията за прекратяване на осемдневния конфликт между Израел и Газа, до голяма степен, приемайки “Хамас”, примамвайки го към себе си и отдалечавайки го още повече от оста Иран-Сирия-Хизбула и предлагайки дипломатическо влияние и обещания за щедри помощи.

За САЩ и Израел променящата се динамика е възможност да изолират Иран, който отново печели влияние, да ограничат достъпа му до арабския свят и да направят по-трудно за Техеран да въоръжава своите агенти по границата с еврейската държава. Но ползите не са толкова големи, защото макар тези сунитски лидери да са готови да работят с Вашингтон, за разлика от моллите в Техеран, те също пропагандират основаваща се на религията радикална идеология, която подклажда антизападни настроения из региона.

“Хамас”, който получи ракети от Иран, достигнали до северните градове на Израел, скъса с иранската ос миналата зима, подкрепяйки открито въстанието срещу сирийския президент Башар ал Асад. Но тази есен се прояви афинитетът му към оста Египет-Катар-Турция.

“Този лагер разполага с повече ресурси, които може да сподели, отколкото Иран - политически, дипломатически, материални”, каза Робърт Мали, директор на Програмата за Близкия изток на неправителствената организация “Международна кризисна група”. “Мюсюлманските братя” са много повече част от техния свят, отколкото Иран”.

Конфликтът в Газа илюстрира нагледно развитието на близкоизточните съюзи, след като ислямистката вълна сваляше от власт правителствата едно след друго в началото на януари 2011 г. Иран нямаше никакъв интерес от примирие, докато Египет, Катар и Турция имаха.

Но решаваща за този подновен сунитско-шиитски двубой е битката за Сирия. Победителят получава много важен стратегически кръстопът.

Засега очевидно ситуацията и там се обръща срещу Иран и Ислямската република може да загуби основния си арабски партньор - Сирия. Оглавяваната от сунити опозиция през последните дни, както изглежда, извърши сериозни нападения срещу правителството, заплашвайки 40-годишното династично управление на семейство Асад и неговия дългогодишен съюз с Иран.

Ако Асад падне, това ще отслаби Иран и ливанската Хизбула, изолирани като единствения шиитски съюз във все по-поделения на верска основа Близък изток, и няма да се ползват с онова доверие на улицата, което даваше на Дамаск основание да ги нарича “туптящото сърце на арабската съпротива”.

Ако изглежда, че САЩ са малко стъписани от промените, то е защото остава загадка какво ще произлезе от целия този кипеж.

Ясно е, че старите лидери, на които Вашингтон разчиташе, за да налага волята си - като египетския президент Хосни Мубарак - ги няма или най-малкото са останали в сянка. Обаче цари объркване как да се справят с тази нова парадигма. Тя определено може да създаде общества, вдъхновени от религиозна идеология, което на американците ще им е трудно да приемат. Новата действителност може да е един по-слаб Иран, но един далеч по-консервативен Близък изток, който е по-малко признателен на САЩ.

Ислямисти вече взеха властта в Египет, Либия и Тунис, а сирийската опозиция се оглавява от сунитски бунтовници, включително увеличаващ се брой бунтовници, определяни като джихадисти, а някои от тях и като поддръжници на Ал Каида. Катар, където има голяма военна база на САЩ, също финансира ислямисти из целия регион.

В Египет президентът Мохамед Морси се оттегли като член на “Мюсюлманските братя”, едва когато стана държавен глава, но той си остава тясно свързан с движението. Турция - образецът за много от тях ...

Свързани новини: