Турция - икономически бум и дълбоки различия

Ройтерс 

Близо до бреговете на Босфора, на няколко минути път с кола от залива, в района на който са построени къщи за милиони долари и са закотвени яхти, марките Джими Чу и Прада си съперничат за вниманието на истанбулския елит в стъклената ротонда на мола Истинийе парк.

Търговският център е емблема на икономическия бум на на Турция, успешен мол, който отправя предизвикателство към търговския застой в по-голямата част от Европа.

Зад комплекса с паркинг с обслужващ персонал и шикозни бутици, обаче има бедняшки квартал, приютяващ турците от провинцията, дошли в този град с 14 милиона жители, за да търсят работа, но въпреки бързия икономически растеж трудно успяват да осигурят прехраната си.

Неравенството подклажда “отчуждението и лишаването от граждански права” в най-бедните части на страната, каза Синан Юлген от базирания в Истанбул Център за проучвания в сферата на икономиката и външната политика. Неравенството също така задълбочава разцеплението в обществото по въпроси като развиващата се демокрация в Турция, човешките права и религията.

Въпреки почти десетилетие на почти непрекъснат растеж, в който Турция се превърна в мюсюлманска демокрация, свързваща Европа и Близкия изток, бездната между бедни и богати съвсем малко се е свила.

През 2011 г., когато Турция имаше най-бързо растящата икономика в Европа, радвайки се на растеж от 8,5 на сто, най-богатите 20 на сто от 74-милионното население на Турция осигуриха почти половината от националния доход. Най-бедните 20 на сто от населението са осигурили едва 6 на сто от дохода.

Турция е на трета позиция сред 34-те страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по показателя за неравенство по отношение на доходите. И това е така въпреки средния икономически растеж от 3,5 на сто в периода между 2007 и 2011 година, задвижван от силното потребителско търсене и интензивното строителство.

Според анализаторите неравенството в Турция се дължи от части на непропорционалната данъчна система, която получава две трети от приходите си от косвени данъци като 18-процентовото ДДС върху повечето стоки и услуги, вместо от преки вземания като данък върху доходите, който може да бъде направен така че по-богатите хора да плащат повече. ДДС-то също изглежда “изопачено”, тъй като ДДС-то за облеклото е 8 на сто и нула за някои скъпоценни камъни.

Други фактори са ограничените права на синдикатите и пречките за жените, търсещи работа в традиционното мюсюлманско общество. Също така нивото на безработицата в Турция остава сравнително високо - между 8 и 9 на сто.

Социалната държава я няма в Турция. Най-много данъци се събират от средната и по-ниските класи, каза турският икономист Мустафа Сьонмез. Той също така се спря и върху строгото законодателство, ограничаващо дейността на синдикатите, което датира от времето на военния преврат през 1980 г.

За равното разпределение на доходите са необходими силни синдикати, но това право е било отменено след 12 септември 1980 година. Работниците нямат думата при разпределянето на доходите, каза Сьонмез.

През октомври 2011 г. 16 на сто от населението е било класифицирано като живеещо под прага на бедност, с приходи от 3120 лири (1745 долара) месечно за четиричленно семейство.

Жените са особено уязвими в едно общество, където много от тях не се насърчават да работят или да се стремят да получат по-добро образование. Едва 30 на сто от туркините и малко над 40 на сто от турците на възраст между 15 и 24 години работят или активно си търсят работа.

Наистина трябва да бъдеш квалифициран, каза 23-годишната Зейнеп Йълдъз, завършила професионално училище преди пет години, но каза, че се е отказала да си търси работа.

За хора като мен стана много трудно да се намери работа, защото повечето хора е момента имат висше образование, каза тя.

Тъй като тя повече не си търси работа Йълдъз не ...

Свързани новини: