Писателски тандем: френският акцент на Панаира на Книгата

Беноа дьо Сен Шама е роден през 1970 г. Завършил икономика, изучавал политически науки; съветник на Председателя на Лувъра от 2005 г.; доцент в Института за политически науки от 2000 г.
Еманюел е родена през 1973 г. Има магистърска степен по литература, школата на Лувъра, диплома по Политически науки (1998 г.); доцент в Института за политически науки в Париж от 2002 г. Те са женени, имат три деца и са кавалери на Ордена за изкуство и литература.
Книгите им са отличени с множество литературни награди, сред които - на Неподкупните, Сент-Екзюпери и Европейската литературна награда.

Лувърът заема централно място в живота им: Беноа работи там, Еманюел е минала през Школата на Лувъра, а редица от книгите им са свързани с това удивително място. Също така, с помощта на илюстратора Франсоа Плас, те са направили сценария за интернет сайта на Лувъра за младежи. Именно по време на едно среднощно посещение на музея, на светлината на факлите, им идва идеята за СТРОМ, фантастична сага, черпеща идеи от една правдоподобна, вкоренена в реалността измислица, жанр, който те кръстиха „мечтателство”.

………………………………………………………………………………………….


Семейна традиция е в основата на всичко: в семейството на Еманюел, на Коледа, всяко дете трябваше да прочете една коледна приказка. Когато се сгодихме, си казахме: „защо да не измислим някаква история?”. Написахме първата си приказка в седмицата на сватбата ни (1997 г.). Две години по-късно, в момента на раждането на дъщеря ни Летисия, отпечатахме нашата трилогия „Приказки за азбуката” (1999 г.), която получи Наградата „Сент-Екзюпери”).

За този странен писателски тандем те споделят: „Пишем на четири ръце, прибягвайки към различни техники, за да „кръстосаме нашите въображения”, които доста се допълват. За нас писането е удоволствие и отмора: винаги сме носили малко тефтерче под ръка; повечето от сценариите за нашите приказки сме написали в ресторанти, на необичайни места (например измислихме първата история за „Приказки за шесте съкровища” по време на среднощно посещение на Лувъра) и по време на разходки и пътешествия. Нашите истории имат претенциите да са мост между класическата приказка и съвременния свят. Те са адресирани както към малките, така и към големите деца, и няма по-голямо удоволствие от това да срещнем родители или баби и дядовци, които са прекарали приятно, като са ни чели сами или с децата си. Мотивацията ни е да донесем малко радост, емоция, оптимизъм, да окуражим вкуса към четенето и да измисляме нови светове, чиито граници са само в собственото ни въображение.
Публикувахме първия си роман: заглавието му е „Тайната на свещената Стела”. Касае се за фантастичен роман, чието действие се развива във въображаем свят, едновременно много близък и далечен от нашия.
От 2002 г. ние преподаваме в Института за политически науки около темата „кратки форми” (разкази, новели, афоризми, исторически формулировки, лозунги и т.н…. и дори автентични цитати, събрани в барове и бистра).”

………………………………………………………………………………………………..


Публикации

- „Тайната на свещената Стела” – селекция за Голямата награда на Младите читатели от Федерацията на родителите и за литературна награда на Вогезите 2008 г. – преведена на италиански
- „Приказки за шесте съкровища”, 2006 г., Европейска литературна награда 2007 г.; селекция за наградата на Неподкупните 2008 г. и за Наградата на Младите читатели от Федерацията на родителите 2007 г. – преведена на корейски
- „Мъдрости и шеги на ангелите и на горките дяволи”, 2006 г.
- „Приказки от мазето”, 2003 г., Награда на Кабур, 2003 г.; Награда на Нарбон, 2004 г.; Награда „Татулю”, 2005 г. – преведена на италиански
- „Приказки от тавана”, 2002 г. – преведена на италиански
- „Една коледна нощ”, 2002 г.
- „Дяволският кладенец”, 2002 г.
- „Приказки за азбуката, 3 тома, 1999 г.; Награда „Сент Екзюпери”, 2000 г.


……………………………………………………………………………………….




Еманюел и Беноа дьо Сен Шама

Интервю



Как се е зародила идеята за написването на СТРОМ?

Е.
За мен всичко се роди от една статия, която твърдеше, че индивидът използва само 10% от капацитета на мозъка си (а оставащите 90%?). И след това една нощ посетихме Лувъра на светлината на фенер: картината изглеждаше съвсем различна, беше вълшебно! В подобна обстановка у човек могат да се зародят хубави идея. И си казахме, че Лувърът е идеалното място за скривалище на тайно общество, използващо по доста странен начин неизследваните 90% от човешкия мозък.

Б.
Всъщност СТРОМ е плод на множество идеи на двамата поотделно, от които, след като ги обединихме, се получи сценарият. Но идеята да ги съберем се появи през една нощ в Лувъра. Работейки в този музей, можахме да направим обиколка с нощния пазач на светлината на фенер. Това е едно вълшебно място, дори и денем, но през нощта нещата приемат още по-фантастични измерения, а това освобождава въображението. Следователно можем да кажем, че донякъде СТРОМ сее родил в Лувъра.


Можете ли да ни кажете как става писането на „четири ръце”?

Б.
Точно това е първият въпрос, който ни задават нашите читатели. Отговарям им, че мозъците ни са като кремък: трябва да потъркаме нашито въображения, които са твърде различни, за да изскочат искри. Но за да пишем двамата, трябва да сме много организирани, защото винаги догонваме времето. Това означава две неща: първо да записваме идеите, когато се появят – а това може да стане по всяко време, под душа, в съня, в асансьора и т.н. – затова трябва винаги да разполагаме с молив под ръка. И второ, трябва да умеем да разискваме заедно идеите: за тази цел сме си запазили две вечери (вторник и четвъртък), когато децата са си легнали. Точно тогава изграждаме сценария, преди да преминем към фазата на писане.

Е.
И ето, едновременно сме съучастници и много различни, всеки с качествата и с недостатъците си. За да илюстрирам думите си, ще ви кажа как ядем бонбоните си. И двамата обичаме цветните дражета (като Харибо). Тогава Беноа отваря пакетчето и изсипва цялото съдържание в устата си, наведнъж. Докато аз, разпределям първо бонбоните по цвят, изяждам само по едно драже от всеки вид, докато останат само по една от всеки цвят. Разбрахте ли? Беноа е бързакът, той прави първите наброски на текста, а аз съм по-педантична, добавям, поправям… Допълваме се, значи.

Какво сте искали да кажете на читателите и да споделите с тях чрез вашия роман?

Е.
Искаме да кажем едновременно много неща и същевременно да оставим на читателя възможността да открие своя собствена интерпретация на историята. Може би, за да ви дам някаква следа, искаме да защитим идеята, че в живота е по-добре да видим… чашата полупълна, отколкото наполовина празна и че всеки един от нас трябва да „напълни” възможно най-много живота си, тоест той да стане богат и интересен. А с помощта на въображението няма нищо невъзможно. Затова, макар историите да са доста въображаеми, те винаги се случват в нашия свят, който е наистина реален. Иска ни се да им вярваме, да си кажем, че са възможни. С тази цел измислихме една дума: мечтателство. Добре звучи, нали?

Б.
Чисто и просто да разкажем една история. Вероятно също да стимулираме въображението на читателите, да ги заразим с възможно най-добрия вирус: любопитството. Спомням си, че когато влизах в гимназията, не обичах да чета. Защото… не бях открил книгата, която импонираше на вкусовете ми. И когато открих един автор (Анри Верн), определен тип литература, аз преоткрих удоволствието от четенето, което оттогава никога не ме напусна. А няма по-голямо удоволствие за нас, когато родители, преподаватели или библиотекари ни разказват, че деца, прочели нашите книги, казват: „в крайна сметка четенето е готино нещо…”.


Малко по-личен въпрос… Еманюел, кой е персонажът от СТРОМ, който прилича най-много на Беноа? Кой от тях прилича най-много на теб? Беноа, кой персонаж те кара да си мислиш за Еманюел? На кого от твоите герои би искал да приличаш?

Б.
Надявам се Еманюел да не каже, че приличам на комолк (още повече че са способни да се трансформират във всичко, тогава защо не на Аполон, Брад Пит или Робърт Патинсън). Що се отнася до нея, бих казал, че може би госпожица Кеменьор и, в някои аспекти, героинята на Рафаела. На кой герой ми се иска да приличам? Бих сложил в шейкъра Рафаел, Олимп, Тристан и Номер 7, ще разтръскам всичко, ще махна някои дребни нещица (гафовете на рафаел, папийонката на Тристан, няколкото десетки кила в повече на Олимп и строгостта на Номер 7) и от това ще се получи персонаж, комуто бих искал да приличам.

Е.
Беноя.а е като Рафаел на същата възраст. Всяка година той оспорваше първенството в клас с един от своите другари. Обича загадките, чатка всичко на момента. Не се вмества в никакъв калъп и поради това прилича донякъде на Тристан. Що се отнася до мен, би ми се искало да притежавам всички качества на Рафаела, но аз лесно се нервирам…


Как се зароди желанието ви да пишете?

Б.
Никога не съм си задавал въпроса, преди да ми го зададат читателите. И мисля, че открих отговора. Свързано е с професиите, за които мечтаех като дете. Много често се променяха: исках да стана ветеринар, пожарникар, хлебар, таен агент, полицай, археолог… но професията, която най-често ми идваше на ум, беше изследовател. после, когато растях, осъзнах, че днес вече няма изследовател: светът е изцяло познат, вече няма неизследвани територии. Не бях прав: има доста светове за откриване, безгранични светове: разбира се, искам да говоря за въображаемия свят. Писането е начин да бъде изследван.

Е.
Преди да започна да пиша истории, измислих много такива, играейки си с братята и сестрите ми (ние сме петима). Играх си много дълго време и мисля, че винаги съм имала голямо въображение… След това един ден срещнах Беноа и пожелахме да споделим своя въображаем свят с други хора (първо семейството, приятелите и накрая с вас, читателите). Това е както когато имаме хубава смешна история: не я пазим за себе си, имаме желание да я споделим с максимум хора.


Кои са изворите ви на вдъхновение и откъде идва огромното въображение?

Б.
За да има човек вдъхновение, е достатъчно да отвори широко очи и уши, а и не вярвам на чистата измислица. Мозъкът (във всеки случай неговата „не стромическа” част) представлява голяма тенджера, в която се смесват огромни количества спомени, преживени неща, прочетени в книгите или видени на кино. Човек не твори въз основа на нищото и затова трябва да остане скромен. Много обичам следния анекдот, който идва от Микеланджело: когато ваял една скулптура от мраморен блок, той обяснявал на своите почитатели, че творбата била вече там, вътре в блока, и че той само се задоволил с това да премахне излишния мрамор. Хубав урок по скромност!

Е.
Вдъхновението е кислородът за въображението. Или обратното. А откъде идва този кислород? По малко от всякъде и от много отдавна. Това са всички онези истории, които мама ни разказваше вечер, преди да ни сложи да спим (традиционни приказки), тези, които сега чета , но и филмите, изложбите, пътешествията, необичайните предмети, статиите от вестниците, срещите с читателите, трите ни деца… И много други неща по подсъзнателен начин.


Коя е любимата ви книга? И според вас, коя е любимата на вашия тандем?

Б.
Без колебание, любимата ми книга днес е „Клетниците” на Виктор Юго. Уточнявам „днес”, защото вкусовете се менят: опитах се да я прочета на 14 години и тогава тя въобще не ме грабна: историята ми се стори трудна, малко се обърквах, нямах исторически или културни ориентири, които да ми помогнат да я преценя. За щастие човек пораства и се учи от живота! Сега намирам тази книга за сензационна: историята е великолепна, стилът е забележителен, персонажите са страхотни.
Иначе, в друг жанр, харесвам също много „Властелинът на пръстените” и сагата „Хари Потър”. А коя е любимата книга на Еманюел? Най-лошото е, че не знам. Тя чете по малко от всичко. А, доколкото си спомням, тя често ми е говорила за „Мълчанието на морето” (Веркор), която впрочем не съм чел. Както и „Дамско щастие” от Зола.

Е.
Беноа много обича Виктор Юго. Впрочем, подари ми много хубаво издание на „Клетниците” (открито у букинистите от брега на Сена), когато бяхме сгодени. Аз обичам да чета Агата Кристи, когато съм на село, и по нещо от всичко: класиците (Зола, Стендал, Рилке, Веркор…), но и Гавалда, Делерм, както и всички приказки от различен произход и разнообразни. Винаги съм била човек, който се залавя по малко с всичко.


Еманюел, Беноа, кажете ми по нещо за любимия ви художник: имате ли творби, които да открием чрез вас?

Е.
Имам слабост към Вермеер, художникът на тишината, на светлината, на мистерията и на неизразимото. Един ден изложба в Лувъра обедини два шедьовъра, обичайно експонирани в два различни музея, „Географът” и „Астрономът”, и по-късно написахме една приказка за двама братя, събрани, после разделени.

Б.
Аз много харесвам художника Йеронимус Босх (краят на 15-ти- началото на 16-ти век) заради всички донякъде фантастични детайли, и по принцип, фламандските примитивисти. Иначе питая огромно възхищение към един жив автор-илюстратор, Франсоа Плас: неговите рисунки са великолепни, а и той пише, както рисува. Дори имахме удоволствието да работим с него, за да направим малки рисунки за интернет сайта на Лувъра. И Франсоа стана наш приятел.

Еманюел, Беноа, вие като че ли много харесвате музеите… Впрочем, в СТРОМ Лувърът е особено важно място! Разкажете ни нещо за първата си среща с някой музей: имате ли да споделите някакъв особен спомен?

Б.
Аз израснах в Париж, недалеч от Лувъра, където работя понастоящем. Спомням си първия път, когато видях „Джокондата”. Далеч не си представях, че по-късно тя щеше да стане нещо като колега по работа. Няколко години по-късно именно пред Лувъра помолих Еманюел да стане моя съпруга.

Е.
Мама беше неуморна и страстна по отношение на музеите. Навсякъде я следвах с удоволствие. Децата ни много обичат да ходят на музей с нея. Иначе втората ми среща с Беноа беше в музей, Гран Пале, за една изложба за етруските… но може би не бяхме особено съсредоточени върху творбите…


Скоро ще излезе и СТРОМ 2… Ще преоткрием нашите герои. Еманюел, Беноа, можете ли да ни позволите да предвкусим творбата и да ни предоставите някои уточнение относно следващите приключения на Рафаел и Рафаела?

Б.
Да предвкусите том 2? Защо не… но само два факта (Окото дебне и ако разкрием прекалено много, ще бъдем „заличени”). Заглавието: порталите на отвъдното време; в том 2 Рафаела, без да иска, ще прекрачи една от тези… необичайни порти. Друг факт: мистериозният Местромще се намеси лично. Иначе Лепката ще продължава да е все такъв прилепчив (но и много полезен), ще има нови джаджи, нов курс (пожелаваме ви никога да не го посещавате), едно необичайно посещение на Статуята на Свободата. Но бъдете търпеливи, защото трябва да изчакате още няколко месеца (и както казва Тристан: „Търпението е добродетел, която се придобива с… търпение”)


Скъпа Еманюел, скъпи Беноа, за да приключим успешно нашата сага-интервю, приемате ли да ни признаете, кой е любимият ви персонаж от СТРОМ?

Б.
Трудно е да се избере… Добре, щом съм задължен, бих казал Артюр. Има частица мистерия в него и въпреки житейските изпитания, винаги той се изправя срещу тях смело. Но бих приел и Лепката (би било хубаво да имаме някой комолк под ръка, способен да се трансформира в каквото и да е).

Е.
Без да се колебая, комолкът, той толкова ме развеселява! мърмори, има лош характер, но все пак има добро сърце. Понякога дори ме кара да се позамисля за трите малки комолка, които имаме у дома…

Прочети цялата новина

Свързани новини: