Православната църква чества зачатието на Св. Анна – майка на Богородица

Имен ден на 9 декември празнуват: Ана, Анна, Анка, Анета, Анелия, Аница, Анани, Яна, Янка, Янко

Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: