Иван Искров: България е от малкото държави в ЕС, където не се наложи спасяване на нито една банка с държавни пари

За разлика от други места в Европа и по света, където банките понякога бяха сред факторите за финансовата криза или се превърнаха в източник на системни рискове, банките в България бяха и си остават най-важната опора на общата финансова стабилност на страната. И през 2012 г. България остана една от малкото държави в ЕС, където нямаше необходимост от спасяване на нито една кредитна институция с пари от държавния бюджет или от централната банка.

Капиталовата адекватност на банковия сектор в България остава много висока по европейските и световни стандарти, като към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на 16.59%, а само адекватността на капитала от първи ред е 15.12% (изискването в ЕС за минимална капиталова адекватност е 8%, а у нас – 12%). Съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите към октомври е 26.38%. Делът на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни расте, но със забавящ се темп.

В края на септември необслужваните над 90 дни кредити имат брутен дял от 17.25%, докато нетният им дял е 11.6%. За оценката на риска в качеството на активите този нетен дял е показателен, защото той приспада вече извършените обезценки, т.е. отчита вече провизирания риск, който е отразен в отчета за доходите. Необслужваните заеми разполагат с адекватна степен на покритие с провизии и налични буфери в системата. Спестяванията на домакинствата на годишна база до октомври нараснаха с 12.7%.

През годината продължи здравословната структурна тенденция на заместване на външния с вътрешен привлечен ресурс. В крайна сметка очакваме банковата система да приключи 2012 г. с положителен финансов резултат в размер на поне 600 млн. лв.

Сред за съжаление нерешените и тази година проблеми останаха т.нар. фалити със задна дата. Още преди години БНБ и Асоциацията на банките в България (АББ) алармираха институциите, от които зависи отстраняването на възможността за манипулиране на началната дата на неплатежоспособност и обезсилване на предоставените след тази дата обезпечения. Съответните законодателни предложения вече са подготвени и ние се надяваме, че те ще бъдат приети в рамките на мандата на настоящия парламент.

Годината беше спокойна от гледна точка на окрупняване или смяна в собствеността в банките в България. БНБ осъществяваше прецизно надзорното наблюдение върху кредитните институции. Тук бих искал да благодаря за проявеното разбиране и съдействието на ръководствата на онези банки, на които се наложи да се съобразяват с препоръки или разпореждания на централната банка през тази година. Държа да подчертая и откроя специално и коректното отношение на банките с гръцки собственици у нас, както и на техните банки-майки в Гърция, когато те трябваше да изпълняват определени препоръки на БНБ с превантивен характер, имащи за цел предпазване на банковата ни система от потенциални външни рискове.

Също така въпреки изострената конкуренция между кредитните институции у нас прави впечатление колегиалността в поведението им една спрямо друга. Динамиката в пазарните дялове на отделните банки през годината е резултат единствено от използването на собствените конкурентни предимства, а не от експлоатиране, например чрез непазарни похвати, на временни затруднения при някой конкурент.

Знае се, че догодина може да се очаква консолидация на две от най-големите банки в България. От гледна точка на БНБ такива процеси са напълно естествени, но трябва да се оценяват през призмата на това, доколко ще допринесат за стабилността на сектора и като цяло за българската икономика. Ето защо според нас банковият сектор на България трябва да се състои единствено от кредитни институции, които са добре капитализирани и ликвидни, с ясни и дългосрочни бизнес стратегии за операциите си в нашата страна, и ръководствата на които притежават добър опит и безупречна репутация. На тази визия в продължение на много години се подчинява надзорната ни политика и практика по отношение на лицензиите, разрешенията и акционерната структура на банките в България.

Бих искал да засегна и един въпрос с най-пряко отношение към банките в България – т.нар. „банков съюз” в еврозоната, и по-конкретно лансираната през 2012 г. идея за единния надзорен механизъм. Ние напълно подкрепяме задълбочаването на интеграцията и подобряването на управлението в еврозоната. Според нас банковият съюз е сред задължителните елементи в реформата на институционалната архитектура на еврозоната, необходим за постигане на един завършен икономически и паричен съюз там и коригиране на натрупаните дисбаланси.

Същевременно БНБ има редица възражения относно недостатъците в предложенията на ЕК. Нашите резерви съвпадат с опасенията, вече изразени и от представители на изпълнителната власт и Народното събрание в България, както и от повечето страни–членки на ЕС, в т.ч. страните извън еврозоната, а също например и Германия.

Страната ни би поела големи рискове, ако се присъедини към единния надзорен механизъм в еврозоната на този етап. При една такава стъпка банките в страната ни, за разлика от банките в еврозоната, пак няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм в случай на нужда. Държавите извън еврозоната, в т.ч. България, няма да могат да участват във вземането на окончателните решения при упражняването на единния надзор. Съгласно предложените законодателни текстове, практически ще се създаде разделение и две надзорни категории сред държавите членки, като държавите извън еврозоната ще бъдат неравнопоставени.

Присъединяване към единния надзорен механизъм на този етап означава, че България би доверила защитата на нашата финансова стабилност на институция, в която ще доминират представители на страни, в които имаше надзорни провали по време на кризата, и която самата досега не е имала никакъв надзорен опит.

През 2013 г. очакваме да продължи с бавна скорост процесът на възстановяване на икономиките в ЕС, в т.ч. и в България. Международните финансови пазари ще останат уязвими. Това ще продължи да създава несигурност и напрежение по отношение на възможността на банките да генерират основния по значение за тях доход от лихви по кредити.


Из речта на Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България  

Прочети цялата новина

Свързани новини: