Нито едно от очакванията не бе изпълнено, за пробив и дума не може да става. Затова пък ясно видяхме лицето на безсилието - това на участниците в Доха, и това на ангажираните с климатичните преговори на ООН. Всяка година се повтаря едно и също: огромен брой хора прелетяват половината свят за да се включат в един 2-седмичен климатичен маскарад, в който едни дават поучително съвети, други се оплакват, трети призовават, четвърти (индустриалните нации) се опъват, а едни други (климатичните грешници) блокират усилията на всички останали. Вече се е превърнало в традиция, преговорите да не приключват навреме. И този път в Доха видяхме как пратениците на отделните страни (еко-министрите) запретват високо ръкави за да се отдадат на дълги среднощни заседания, от които зависи спасяването ...