Удълженият Протокол от Киото почти няма да има ефект върху климата

Споразумението за удължаване на действието на Протокола от Киото до 2020 г., което бе постигнато в събота на конференцията на ООН за изменението на климата, провела се в катарската столица Доха, е с толкова много вратички, че ще има малък или никакъв ефект върху намаляването на въглеродните емисии. Това се посочва в изявление на екоорганизацията "Грийнпийс", която осъжда политиците след провала на преговорите за разширяване на обхвата и засилване на мерките за намаляване на изхвърлянето на парникови газове във въздуха. Подписаният в японския град Киото пакт от 1997 година, контролиращ въглеродните емисии на 35 индустриализирани държави, изтичаше в края на тази година. След продължили цяла нощ преговори, на 8 декември представителите на близо 200 държави решиха да удължат Протокола от Киото. Вторият етап от действието му обаче ще покрива само около 15 процента от световните парникови емисии, след като Канада, Япония, Нова Зеландия и Русия предпочетоха да се оттеглят. САЩ пък така и не се присъединиха към механизма за ограничаване на парниковите емисии, отчасти защото той не включва Китай и други развиващи се страни с бърз икономически растеж. На конференцията бе решено още да се намерят източници на финансиране за създадения по-рано Зелен климатичен фонд, но в това споразумение липсват средносрочни финансови цели, а само най-общо обещание да "бъдат набелязани пътища за мобилизиране на пропорционалното увеличаване на финансирането в областта на климата". Ще се направи и преглед на постигнатото през последните пет години, за да може всички усилия да бъдат съсредоточени върху подготовката на новото глобално споразумение през 2015 г. То вече трябва да се прилага за всички държави, включително за бързо развиващите се икономики, водени от Китай и Индия, и ще влезе в сила, когато действието на Протокола от Киото изтече през 2020 г.   [div class='left_orange']Спестените емисии се прехвърлят, но с ограничени права на търговия В Доха е решено още спестените емисионни единици в периода 2008-2012 г. да се прехвърлят за търговия от 2013 г., но със стриктно ограничение на техните продажби. Австралия, ЕС, Япония, Лихтенщайн, Монако и Швейцария внесоха политически декларации в този контекст, заявявайки, че няма да използват прехвърлени емисионни единици за постигане на целите си по втория период на Протокола от Киото, съобщиха от българското екоминистерство, което бе предствалявано в катарската столица от ръководителя си Нона Караджова.   Според приетите изменения на Протокола конкретните цели на страните, ангажирани във втория период, следва на годишна база да са не по-ниски от средното ниво на емисиите им през първите три години на първия период (2008-2010 г.). Освен това се предвижда през 2014 г. тези цели да бъдат преразгледани.[class='left_orange' div] "Много, много повече трябва да се направи, ако действително желаем да се заемем сериозно с климатичните промени и да ограничим емисиите", коментира Киерен Кеке, външен министър на тихоокеанската островна държава Науру от името на Алианса на малките островни държави. Безкрайната говорилня ще осъди островите на изчезване, понеже океаните продължават да се покачват, подчерта той, цитиран от Ройтерс. От "Грийнпийс" попитаха в понеделник политиците от преговорите в Доха на коя планета са. "Определено не на планетата, където хората умират от бури, наводнения и суши. Нито на планетата, където използването на енергията от възобновяеми източници се разраства бързо и се увеличават ограниченията върху използването на мръсни горива като въглищата. Преговорите в Доха дори не успяха да отговорят на ниските очаквания", посочва в изявление на екоорганизацията нейният изпълнителен директор Куми Найду,. Той определи като "никакво" темпото на напредък. "Неспособността на правителствата да се обединят за справяне с общата заплаха е необяснима и неприемлива. Правителствата поставят националния краткосрочен интерес пред дългосрочното глобално оцеляване", посочва той. "Международният процес куца, докато кризата се ускорява. Но с увеличаване на въздействията от изменението на климата, ще се засили и натискът за сериозно глобално споразумение през 2015 г.", смята Найду. Лидерът на "Грийнпийс" разкритикува и действията на Европейския съюз. "Този път ЕС, който обикновено е лидер в борбата с изменението на климата, си тръгна от Доха с мръсни ръце. Поради колективния провал на политическа смелост, европейските правителства избраха да застанат на страната на Полша, която поиска право да задържи кредитите си от Протокола от Киото, отпуснати за тях през 1990. Европа също така отказва да надхвърли целта си за намаляване на емисиите с 20% - което всъщност едва ще намали днешните нива на емисии”, коментира Найду. [div class='right_orange']Какво следва в преговорите Текстовете на бъдещото споразумение за действия срещу климатичните промени трябва да се изготвят от работните групи до 1 март 2013 г. Преговорите по тези варианти трябва да приключат до края на 2014 г., за да се приемат в края на 2015 г.   Предвижда се Зеленият фонд на климата да заработи през втората половина на 2013 г., което означава, че през 2014 г. по него вече ще може да се подпомагат одобрени за финансиране дейности в развиващите се страни.   Развитите страни потвърдиха ангажимента си за осигуряване на 100 млрд. долара за подпомагане на дейности по климата в развиващите се страни до 2020 г. От тях се очаква да предоставят поне 35 млрд. долара. Страните с икономики в преход, сред които е и България, ще предоставят финансиране на развиващите се страни на доброволен принцип. Германия, Великобритания, Франция, Дания, Швеция и Европейската комисия обявиха конкретни финансови ангажименти, възлизащи общо на 6 млрд. долара.[class='right_orange' div] "САЩ остават извън Протокола от Киото, като делегацията им дойде в Доха и веднага се впусна да блокира напредъка на почти всеки фронт. Въпреки опустошаването от урагана Санди и социологическите проучвания, показващи подкрепата на мнозинството за амбициозни климатични политики, екипът на Обама не показа никакво подобрение от предишните срещи. Със субсидиите за износ на изкопаеми горива, които обезсмислят вътрешното намаляване на емисии, наследството на президента Обама може да се окаже не е по-добро от това на предшественика му.”, допълва природозащитникът. Той даде препоръча на правителствата да се поучат от "Доминиканската република, която, въпреки че има само част от богатството на индустриализираните страни, в Доха се ангажира да намали емисиите си с 25% до 2030 г. със собствени средства." "В последния ден на преговорите „Грийнпийс" обяви, че техният кораб „Есперанса” напуска пристанището на Манила, за да помогне на хуманитарната криза в Минданао. „Есперанса” спира за момента работата си по защита на океаните и вместо това ще прави спешни доставки и ще работи с местните агенции за помощи. Това е солидарността, която трябва да доминира на климатичните преговори в Доха по време на криза, и не пасивност, безплодни преговори и много "въздух". "Това пътуване не беше леко. Не беше красиво. Не беше и бързо, но ние успяхме да преминем моста и се надяваме, че ще увеличим скоростта," заяви след постигнатото споразумение в събота еврокомисарят по действията в областта на климата Кони Хедегаард, цитирана от Ройтерс. "Преговорите за климата не успяха да родят ангажименти за по-рязко съкращаване на въглеродното замърсяване, нито пък реални пътища за увеличаване на финансирането до 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да се помогне на бедните страни" да намалят емисиите си и да се адаптират към променящия се климат, заяви организацията Клаймит екшън нетуърк-интернешънъл.

Прочети цялата новина

Свързани новини: