П. Ганев: Секторите с производство за износ ще имат по-висок ръст през 2013 г.

 

 

-Г-н Ганев, какъв според Вас ще е ръста на БВП за 2013 година? Досега прогнозите варират в широките граници между 1% и 2%?

-Това което наблюдаваме в края на тази година е, че ръстът на икономиката „замръзна“ на 0.5%. Така че за другата година прогнозите варират. В Бюджет 2013 г. е записана една прогноза (1.9%), но пък изчисленията на основните показатели са правени при по-ниска – при 1-1.2% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Моята прогноза е за ръст от 1%-1.5%, и то без да се отчитат някои негативни тенденции в ЕС, вкл. данните за икономиката на Германия. Не трябва да забравяме и нещата които се случват в Гърция и Италия – икономически и политически. Това са вид предизвикателства към нашия бюджет, на които той би трябвало да отреагира.

-Как може да стане това?

-Няма автоматичен механизъм, освен един буфер, в който дефицитът може да стигне до 2% от БВП. Но този буфер е малък, така че по всяка вероятност при натрупване на проблеми отвън и вътре може да се стигне до актуализиране на бюджета.

-А вече приетата бюджетна рамка за приходите и разходите през 2013 г. реалистична ли е?

-Притеснението е по-скоро ако има недостиг на приходи в бюджета. Ясно е, че при евентуален бюджетен излишък – което е доста малко вероятно – ще се намери за какво да се изхарчат парите, или пък ще се увеличи фискалният резерв. Но другият сценарии, различен от записания в бюджета, е приходите да не са достатъчни. Според мен няма да е лесно да се изпълни приходната част, но не е и невъзможно.

-На какво се разчита за ръст на икономиката, след като износът вече расте бавно, а потреблението е свито?

-Очаква се все пак някакъв ръст на потреблението догодина, макар и недостатъчен. От значение е и дали Националната агенция за приходите (НАП) ще успее да събере планираните приходи. Що се отнася до ръста на износа, нормално е той да се запази на сегашното ниво от няколко процента. През годините на кризата имаше висок двуцифрен ръст на износа след първоначалния спад. Имаше дори моменти, когато търговското ни салдо с Германия беше положително, което от гледна точка на конкурентоспособността нямаше как да бъде реално. Така че появилият се отчетливо през последните месеци търговски дефицит показва, че може би нещата се нормализират. Бих казал, че в този контекст отрицателното търговско салдо говори за някои вътрешни икономически процеси, които са по-скоро положителни, т.е. има някаква икономическа активност, която генерира „дупката“ в търговското салдо.

Нарастването на търговията ни с Китай е положителен пример. Тази тенденция се забелязва от началото на кризата, но тогава беше слаба, а сега вече Китай стана за нас по-сериозен търговски партньор от съседна Сърбия например.

-Това означава ли, че през следващата година по-голямо развитие ще имат сектори, които произвеждат повече продукция за износ?

-Така беше през последните години и през следващата година сигурно също ще е така. Защото ако разчиташ само на вътрешно потребление в условията на криза, едва ли можеш да имаш осезаемо развитие. Това не означава, че фирмите, работещи само на вътрешния пазар, вкл. услугите, няма да генерират някакъв ръст.

-Г-н Ганев, ще има ли през 2013 г. забележимо увеличение на преките чуждестранни инвестиции? През последните 2-3 години те имат сравнително ниски обеми от около 1.4 млрд. евро.

-Този показател по принцип трудно се прогнозира, тъй като връщането на средства от български фирми към чуждестранните компании-майки в известна степен неглижира нещата. Смятам, че България продължава да бъде добро място за инвестиции, където общо взето има висока възвращаемост на вложените средства, а има и финансова стабилност.

В този ред на мисли догодина не са изключени приятни изненади, т.е. увеличението на ПЧИ да се окаже по-голямо от направените досега прогнози. Конкретна цифра обаче аз няма на посоча, защото реалните стойности на този показател за даден период се пресмятат месеци по-късно.

-Какви са ефективните начини за подпомагане на производството и оттам на цялата ни икономика?

-Смятам, че кредитните линии, отпускани от европейски финансови институции чрез български банки ще имат през 2013 г. още по-голямо значение и роля, особено за малкия и средния бизнес. Защото тези средства се отпускат при облекчени условия и с по-нисък от средния лихвен процент. Този финансов ресурс, който не е малък, ще се влее в икономиката ни и ще я подпомогне. Още повече, че средствата ще се отпускат при ясно определени критерии.
 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: