Записки на пушача от соца до днес: не намесвайте свободата на личността

Какво слагат в цигарите и кой го е страх от ранна смърт?

Пушачи представят проблема със забраната за пушене като посегателство на свободата на личността. Затова като бивш пушач в продължение на около 24-25 години, искам да кажа някои неща от двете страни на барикадата.
Става ми смешно, че се оказвам на страната на Бойко Борисов, който (уж последно) искал да удържи забраната за пушене. В едно нещо да съм съгласен с неговото управление, което въведе тази забрана…

Пропуших на 17, по-късно от съучениците си, но наваксах. Пушил съм в различни периоди цигари, лула, пури - само кубински - колкото и да е скъпо. И да отбележа – има пушачи на пури, които са стойкаджии, само ги хабят - пускат пушек, без да гълтат. А то да не дръпнеш от кубинска пура е направо грях.

Лъже се, който си мисли, че знае какво има в цигарите

Освен това съм просветен пушач – знам за цигарите и тютюна повече от 99% от пушачите. Цигарената индустрия е престъпна, тя дори не продава чист тютюн, а смески със заместители, в които има голям процент изкуствени тютюневи листове, направени от тютюнев прах и жили от листата – едно гениално изобретение на монополиста „Кимбърли Кларк корпорейшън”.

Листовете от този тютюнев заместител се нарязват като тютюн и влизат в състава ни всички цигари. Така се контролира и съдържанието на никотин, катран, а се добавят и аромати и кой знае още какви вещества (който иска да гледа филма „Вътрешен човек” с Ръсел Кроу и Ал Пачино, там всичко е разказано почти документално, по истински случай).

И са ми смешни онези, които гледат надписите по кутиите за съдържание на никотин и катран. То е условно и зависи от количеството заместител на тютюна и на броя лазерни микроперфорации по края на цигарата при филтъра, през които влиза въздух и намалява относително поглъщания дим. Моят опит показва, че вместо това, по-добре човек да пуши пури, по-малко ще кашля…

Боклуците по време на соца и вносните от “Кореком”

По времето на соца цигарите бяха боклук - БТ, „Стюардеса”, „Арда”. Най-масово се пушеше „Стюардеса”, но всички искаха да пушат вносни. Американските цигари бяха като пълзяща идеологическа диверсия, която не беше забранена. Народът купуваше от безмитни магазини, от „Кореком”, кой откъдето може. Макар че вносните излизаха 3 пъти по-скъпо от българските.

Още тогава, въпреки евтинията на социализма, цигарите бяха огромен разход. При заплата на млад специалист 155 лева, цената на кутия цигари 60-80 стотинки беше сериозно перо в личния бюджет. А „Марлборо” при соца, което пускаха от време на време, струваше 1,60 лв. кутията, после 1,80, после надскочи 2 лева.

Българските цигари бяха изключително скапани – натъпкани, горят бавно, гаснат, вътре се показват клечки, чепове. Съдържанието на български тютюн беше 100%, с висок процент ориенталски тютюн, който в цигари по света се използва само като малък дял в т. нар. бленд.

Чак през 80-те „Булгартабак” започна да внасят и да прави смески (бленд), затова всички минаха на „Виктори”, които вече бяха нещо друго, с вносен тютюн.

Купувал съм си от „Кореком” „Камел” без филтър – легендарни цигари, френските „Житан” и „Голоаз” – също без филтър. Нещо характерно за страстни пушачи.

По едно време взех да ги отказвам, като минах на лула – пуши се по-рядко, не гълташ дим по същия начин ...

Свързани новини: