Румъния в годината на застрашената демокрация

Улични протести, оставили близо 100 ранени. Трима премиери и три правителства. Държавен преврат (според някои). Импийчмънт на президента. Парламентарни избори. 2012-та определено бе бурна година за румънската политика.

ЗИМАТА НА РУМЪНСКОТО НЕДОВОЛСТВО

В средата на януари “капката, която преля чашата” на румънското недоволство, стана план за частично приватизиране на системата за спешна медицинска помощ, лансиран от президента Траян Бъсеску и управляващата десноцентристка партия, чиито рейтинги главоломно падаха надолу след двете години на намалени доходи и увеличени данъци в замяна на заем от 20 млрд. евро от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Световната банка.

“Моля да ни извините, не произвеждаме толкова, колкото крадете”, “Траян Бъсеску - капитан на Титаник”, скандираха протестиращи румънци при минусови температури по градските площади.

“Червеи”, “необуздани, глупави обитатели на бедняшките квартали”, “търтеи”, бе отговорът на тогавашния министър на външните работи Теодор Баконски, което му коства поста в правителството.

Румънците, които са с едни от най-ниските доходи в Европа, имаха основания да недоволстват, но трябва да се отбележи и фактът, че протестите бяха разпалвани от излъчвания “на живо” от телевизиите на Дан Войкулеску, почетен председател на опозиционната тогава Консервативна партия, отколешен противник на президента Бъсеску и доказан сътрудник на всяващата ужас някога политическа полиция Секуритате.

Викът на народното недоволство бе чут и в началото на февруари директорът на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну (близък до Бъсеску) замени Емил Бок на премиерския пост. Правителственият състав бе обновен и подмладен, а демократ-либералите се надяваха, че неопетнената фигура на Унгуряну и фактът, че не е член на партията, ще възстановят доверието в десноцентристкото правителство.

Екипът на Унгуряну управлява само 78 дни и падна на 27 април след вот на недоверие в парламента. Основната причина за този развой на нещата бе политическият опортюнизъм - десетки народни представители от управляващата коалиция напуснаха потъващия кораб на демократ-либералите и яхнаха вълната на изкачващия се в социологическите анкети Социал-либерален съюз (СЛС), тъй като наближаваха местните избори (през юни) и парламентарните - в края на годината.

Трети поред премиер през годината стана Виктор Понта - лицето на новата гвардия на Социалдемократическата партия, произлязла от Фронта за национално спасение на Йон Илиеску. Новопридобитото стабилно парламентарно мнозинство даде широко поле за изява на лидерите на СЛС - Виктор Понта, Крин Антонеску и Дан Войкулеску (лидер в сянка, официалният председател на консерваторите е Даниел Константин). През 2007 г. същите три партии отстраниха президента Бъсеску от поста, но на референдум 74 процента от гласувалите румънци го върнаха в президентския дворец Котрочени. Настроенията и икономическата ситуация тази година обаче бяха много по-различни от 2007 г., когато Румъния бе изпълнила току що заветната мечта да влезе в ЕС, а след това бе наречена “балкански тигър” заради икономическия бум.

ИСТИНСКИ ГОРЕЩО ЛЯТО

Социал-либералният съюз спечели местните избори на 10 юни с около 50 процента от гласовете. “Вотът беше политически и се гласуваше против Демократично-либералната партия, макар вече да не е на власт”, обобщи в. “Ромъния либера”. Новото левоцентристко мнозинство видя ясно на каква подкрепа може да разчита и какви са настроенията сред избирателите и започна окопаване във властта.

Още през месец май премиерът Понта оспори правото на президента да представлява Румъния на срещите на високо равнище на ЕС. Пренебрегвайки решение на Конституционния съд, според което президентът представлява страната, Понта отиде на Европейския съвет в Брюксел през юни, поставяйки се в неудобната ситуация към него да се обръщат с “г-н президент”.

Това, което накара политици и коментатори в Румъния и в чужбина да заговорят за “държавен преврат” и “за застрашаване на принципите на демокрацията”, стана в края на юни и началото на юли.

Правителството прехвърли на свое подчинение Държавен вестник и започна да публикува нормативните актове в удобен за него ред. Отстрани ...

Свързани новини: