След ужаса - отново за контрола на оръжията

Ужасът е неописуем - едно мирно и тихо училище в спокоен град, преобърнато с главата надолу от въоръжен мъж, убити деца и учители, покрусени семейства, животи променени невъобразимо и завинаги.

Виждали сме това и преди, упражнението ни е познато. Детайлите за стрелбата ще бъдат подробно разказани - точният брой на жертвите, точният маршрут на убиеца, как накрая е бил спрян или се е самоспрял - упражнението ни е познато.

В идните дни ще чуем за опечалени възпитатели и евакуационни планове. Ще научим повече, отколкото искаме да знаем за мотивите на стрелеца и психичното му здраве. Ще съчувстваме на оцелелите, докато те се чудят как да подготвят децата си да продължат напред, да отидат отново на училище, да водят това, което смятаме за нормален живот.

Всички ще се поставим на тяхно място, ще си представим как вдигаме телефона, за да чуем автоматизираното телефонно обаждане от директор на училище или някой полицейски представител: “Съжаляваме, че трябва да Ви съобщим, че стана инцидент”.

И да, отново ще спорим за оръжия или по-скоро за това защо нашите политици дори не спорят вече за оръжия. Някои ще възразят, че политиката по въпроса с оръжията няма нищо общо с отделен случай, че трагедиите не бива да се използват за политически цели.

Ще има и други, включително и ние самите, които ще кажат, че е по-трудно да извършиш масови убийства с нож, че не Втората поправка, а политическото малодушие пречи на уреждането на този чувствителен въпрос. Че не трябва да използваме трагедията за разговори по този въпрос, но че когато няма трагедия, по него не се говори изобщо.

Междувременно ще се появят нови имена в този специфичен за Америка списък на скръбта - Нютаун, Кънектикът. Начално училище “Санди Хук”. Имена, които са така обикновени, така американски, така незаплашителни, че при самото им споменаване те опровергават това, в което всички искаме да вярваме: Това не можеше да се случи тук.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: