Висшият съдебен съвет като граф Потьомкин

Едно пътуване на Екатерина Велика по река Днепър през 1787 г. е добило световна слава благодарение на легендата, че нейният фаворит граф Потьомкин, за да я впечатли и увери в доброто си управление като генерал–губернатор на новоприсъединената Кримска губерния, създал бутафорни села. По негово разпореждане сглобяеми фасади прикривали мизерните селски къщи, а специално организирани щастливи селяни щастливо отглеждали специално доведен отбран добитък и приветствали величеството от брега на реката. След отминаване на кораба фасадите спешно се демонтирали и, придружени от щастливите селяни, се монтирали на галоп отново на брега на друго място, за да бъдат отново забелязани от императрицата. Злите езици твърдят, че тази история е злостна клевета на Георг фон Хелбиг, немски дипломат при двора на Екатерина, който бил противник на Потьомкин. Независимо от това доколко е вярна легендата, историята в последващите 234 години е показала, че примерът на Потьомкин има множество верни следовници. В България днес такъв е Висшият съдебен съвет. На 13.12.2012 г. той обяви създаването на Граждански съвет на професионалните и неправителствени организации към ВСС по решение от 13.11.2012 г. и определи за дата на конституираненето му 14.01.2013 г. Направи го под силния натиск на обществените организации и последвалата скандалите при избора на конституционни съдии инспекция от Брюксел. В този случай ролята на Екатерина Велика играе Европейската комисия, която с изрична препоръка, направена в критичния Юлски доклад за състоянието на съдебната система, поиска създаването на "механизъм за взаимодействие на органите на съдебната власт с професионалните и неправителствени организации“. В изпълнение на тази препоръка Министерският съвет, по предложение на Министъра на правосъдието, в т. 21 от Графика на неотложните мерки за изпълнение на препоръките, приет с Решение на МС 750/2012 г., е установил задължение за ВСС да “сформира Граждански съвет към ВСС и приеме правила за открито и ефективно взаимодействие“. Защо сформирането на Гражданския съвет е "потьомкиновско“ мероприятие, защо е само фасада на гражданско участие и контрол, която да се покаже на проверяващите от ЕК, се разбира от пръв поглед върху предложените на публиката Правила за действие на Гражданския съвет. Там, в обем от две страници и с използване на общи фрази с бланкетно съдържание, ВСС казва следното: - Гражданският съвет има формално права, но срещу тях за ВСС не съществуват задължения; - Гражданският съвет може да се свика само от председателстващия ВСС веднъж на три месеца, но само ако той прецени необходимост от свикването му и въпросите, които ще постави за решаване пред него; - Инициатива за свикване може да проявят и членовете на Гражданския съвет, но при ясни рестрикции – предложението трябва да е подкрепено от 2/3 от всички членове. Тази възможност е фактически блокирана с обикновена апаратна хватка. Между 15–те допуснати участници има повече от 5, които са служебно или лично зависими от ВСС или органите на съдебната система и/или имат казионен характер и са допуснати като противотежест на активните НПО. Тези участници нямат пълна свобода на волята, но за сметка на това разполагат с блокираща квота; - Гражданският съвет няма установен, и очевидно не се предвижда да му бъде придаван, някакъв статут, вкл. на консултатитивен орган. ВСС няма задължение да разгледа въпросите, поставени от Гражданския съвет, не е обвързан от решенията на ГС, независимо дали са приети с участие на представителите на ВСС или не, няма задължение да включва в дневния ред на заседанията на Гражданския съвет въпросите, поставени от членовете на съвета, няма задължение да внася за обсъждане и решаване във ВСС становищата на членовете и експертите, участвали в заседанията на Гражданския съвет, и практически няма никакво задължение да се съобразява с мнението на новоучредения орган; - Правилата не уреждат възможност и правила за Гражданския съвет да приема решения или други актове и да се произнася по поставяните пред него или от него и/или неговите членове въпроси. Съдържанието на правилата ясно разкрива намерението на ВСС да пренебрегне изискването на ЕК и Решение на МС № 750/2012 г. за създаване на Гражданския съвет като механизъм за открито и ефективно взаимодействие и да му придаде чисто декоративен характер. Допълнително, но много красноречиво доказателство за това намерение, са пазените в тайна "зададени критерии“ за участие на гражданските организации, неоповестени и към момента на подаване на исканията, пазенето в тайна на процедурата за избор и утвърждаване на членовете на ГС, както и забавянето на неговото създаване и насрочване на учредителното му събрание през 2013 г., дълго време след насрочената дата за избор на Главен прокурор. Надеждата е, че ЕК ще прояви твърдост, а изводът, че нищо което гражданските организации считат за извоювано като позиция или резултат, не може да се счита окончателно. Всяко постижение може да бъде сринато или обезличено чрез деструктивизма на заразената с корпоративна политика българска администрация, включително тази на съдебната система. *Георги Атанасов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Адвокат е от 1992 г., практикува в областта на гражданското право и процес, облигационното право, търговското, банковото и дружественото право, приватизацията. Университетски преподавател по гражданско и търговско право, заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия. Автор на публикации в тези области. Преди вписването му като адвокат е бил председател на Районния съд – Исперих, председател на Пети районен съд – гр. София, заместник-председател на Софийския градски съд. Председател е на Сдружение "България на гражданите".

Прочети цялата новина

Свързани новини: