За ползата от четенето на Владимир Гаджев

И ний сме дали на света музика, според него

Владимир Гаджев оправдава едновременните си 2 заглавия „Теодосий Спасов. Преследващият звуци” и „Когато Западът среща Изтока. От фолк към етно джаз и уърлд мюзик” така:

„Увлечен в писане установих, че точно тази глава непрекъснато увеличава своя обем, заплашвайки да наруши пропорциите и дори да нащърби главната тема – портрет на Теодосий Спасов. Изправих се пред труден избор: или силно да я съкратя, лишавайки се от интелектуалното удоволствие; или да я разширя до подробно развита самостоятелна книга, която да хвърли обилна светлина върху най-актуалното в света музикално направление през последните две и половина десетилетия… Постъпих по Соломоновски – направих и едното, и другото”.

Споделяме интелектуалното му удоволствие. Въпросната глава в портрета на Спасов е хвърлящата светлина върху световния музикален фон, на който кавалджията се вписва. Но в който фон той не е самотен, макар и заслужено извисен, а органично нашенско явление. Защото българските щрихи върху този фон са незаменими – от изпълненията на автентичен фолклор, през сватбарските оркестри, до Спасов.

Ползата от изчитане на Гаджев е двойна (изд. „Изток-Запад”). Разбираме как и защо българският изпълнителски гений не проспа подадения му от историята шанс и какво демократизираната българска медия проспива. Тя проспива гласове от сорта на Гаджев. Единици са.

А дали проспиването е случайно, е друг въпрос. И дали ако той се бе похарчил медийно щяхме да имаме книгите му – знае ли човек?

От Книжен Ъгъл

Прочети цялата новина

Свързани новини: