Защо Краят на света “влезе в пътя”?

…На моите приятели и читатели, които ме питат защо в книгата ми и дума не обелвам за пророкувания от маите край на света, определен за 21 декември 2012 г., трябва да е ясно защо. Да се оправдавам ли с редакторска намеса или с някаква непреодолима лична и доброволна автоцензура, продиктувана от дълго насаждания у всеки автор идеологически страх? Този път истината е друга.

За края на света и пророчествата, приписвани на маите, се заговори значително по-късно от рождения ден на моята книга. Разни специалисти по древни американски цивилизации, които виреят главно по територията на Съединените щати, набързо съзряха възможност да си завардят място в историята и науката, да спечелят лесна слава на гърба на маите.

Аз не можех да предвидя с какво те ще започнат да плашат жадните за страх и ужаси наивни читатели. Ето защо вие, четящите тези редове след 21 декември 2012 година, нормално е да се огледате и запитате къде изчезнаха онези автори и псевдоучени, които ни уверяваха, че маите с техните страхотни и необясними познания няма как да сбъркат в предсказанията си и светът със сигурност върви към своя край.

Остава ни само да видим по какъв начин ще стане това. Къде са тези хора сега? Не знам и не ме интересува.

Много ми се иска да убедя моите читатели, че не трябва да се изненадват от неслучилия се край на света. Иска ми се да запомнят само един-единствен факт, който обяснява всичко – маите никога и никъде не са обявявали, че на определена дата всички жители на планетата Земя ще намерят смъртта си, защото ще настъпи краят на света.

Мога да предложа обяснения защо автори и “учени” им приписаха такива черни предсказания, но няма да го направя в предисловието. С тази тема ще се занимавам по-нататък, когато й дойде времето и мястото.

Среща с бог

Наближаваше три часът следобед. Минах почти тичешком през Храма на воините, Храма на хилядите колони, стената с черепите Цомпантли, Храма на Венера и пазарището. Обещах си на тях да отделя повече внимание следващия път – Чичен Ица няма да избяга.

Пирамидата на Кукулкан е несъмнено най-важният паметник в Чичен Ица. Разположена е в центъра на просторен площад, близо до шосето за Мерида. Величествената постройка на квадратна основа, висока около тридесет метра, доминира над целия церемониален комплекс.

Изградена е във формата на девет тераси, символизиращи деветте подземни свята на маите, които приютяват душите на мъртвите. От върха до земята по четирите стени на пирамидата се спускат каменни стълбища, всяко е с по деветдесет и едно стъпала. Събрани заедно, плюс стъпалото към храма на върха, дават общия брой на дните в слънчевия календар на маите – 365. С това обаче символиката не свършва.

Застанал на зелената трева до основата на пирамидата, изпитвам необяснимо чувство на страхопочитание и малоценност пред тази могъща каменна маса. Не е много стара – датирана е към ХI в. сл. н.е. Но както и при хората, външността често лъже. При реставрацията є, под външната каменна наметка, бе открита друга, по-малка пирамида. Съвършено еднаква – също стъпаловидна и също с девет тераси.

Това не е някаква особена изненада, защото много пирамиди в Мексико са изградени на принципа на луковицата – една обвивка върху друга, една пирамида върху друга, втора, трета и повече. В случая вътрешната пирамида е още едно доказателство, че преди идването на толтеките в Чичен Ица е имало церемониален център.

Неговата възраст не е установена. Археолозите обаче останали удивени и от друго откритие: тесен коридор ...

Свързани новини: