Срещите на високо равнище на Евросъюза - полезното зло

И Ю Обзървър

Лесно е да се подразни човек от видимо безкрайния капацитет на Европейския съюз да свиква срещи на високо равнище - капацитет, разраснал се дори още повече заради кризата в еврозоната.

Лидерите на Евросъюза пътуват до Брюксел за един от два типа срещи. Имаме трескавото събрание, в което се търси начин за справяне с поредната криза или редовната сбирка, където понякога дори на участващите им е трудно да определят целта й.

И двата вида са тест за издръжливост. Те започват в началото на вечерта и рядко свършват преди ранните часове на следващата утрин - независимо от елемента на паника. След това всеки лидер свиква пресконференция. Известен факт е, че разказите за нещата, по които са постигнати споразумения, обикновено силно се разминават.

После всеки се замъква отново вкъщи, знаейки, че каквито и да са неизвестните на кризата в еврозоната, неизбежността от следващата среща на високо равнище остава константа. Тази хореография предизвиква доста голямо недоволство у наблюдателите. Най-скорошната среща на върха (13-14 декември) бе добър пример за това.

Евролидерите се прибраха вкъщи, след като постигнаха съгласие по много малко въпроси. Амбициозните заключения, направени преди срещата, бяха сведени до бегла сянка на това, което представляваха. Като цяло то бе далечен вик на 10-годишният план за икономически и валутен съюз, за който се обяви по-рано тази година директорът на Европейската централна банка Марио Драги.

Но изводите бяха типични за други подобни не-срещи. Посред дипломатическия език, неангажиращите изречения и свободната употреба на условно наклонение, имаше някои, ако не конкретни, то представяне за конкретни, опити за повече интеграция. Този път беше идеята за установяването на общи закони, която да подразни банките, включващи и начин, който да подсигури, че данъкоплатците няма да плащат цялата сметка.

Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой сам призна след срещата, че няма никаква представа от къде ще дойде началния поток обществени пари за постоянният спасителен фонд за еврозоната, за който бе споменато в заключенията.

Това ще бъде разискано на друга среща на върха. Погледнато отвън изглежда, че има повече лудост, отколкото метод в цялата работа. Но това значи да се отрече неизбежният и постепенно нарастващ ефект на тези безспирни срещи, от които има поне четири на година.

Пътят до споразумението от миналата седмица върху единния надзорник на европейските банки и по-нататъшните стъпки за създаването на банков съюз, беше резултат от тази психология на срещите на върха.

Коментарите на Драги през пролетта за нуждата от политически план за еврозоната започнаха да придвижват нещата. Скоро след това по време на майската среща на върха евролидерите установиха, че са съгласни с точка от заключенията, казвайки, че ван Ромпой трябва да изготви проектодоклад за икономическия и валутен съюз.

Първият доклад се появи на бял свят по време на юнската сесия на Европейския съвет. На нея след това се реши, че трябва да бъде изготвен и междинен доклад за октомври и един финален за декември. Докладите обаче бяха - на фона на всичките намерения и цели - пренебрегнати. От страните членки не се искаше да покажат дори малката любезност да ги “приветстват”.

Но високопоставени представители на Евросъюза са убедени, че беглото присъствие на такива документи означава, че спорни елементи, като единния надзорен механизъм за европейските банки /който получи съгласието на финансовите министри и бе приет след това на срещата миналата седмица/ биват включвани в дневния ред и одобрени.

Това се смята за особено важно сега, когато напрежението в пазарния сектор се е поуспокоило. Когато инвеститорите не плашат политиците, нещо друго трябва да кара процеса да продължава.

И ето тук ...

Свързани новини: