12/24/12 15:14
(http://e-vestnik.bg/)

Иван Художника и жената на живота му - сюжет за малък коледен разказ

Снимка: e-vestnik

С Иван Художника се запознахме във влака за София. Беше два пъти по възрастен от мен и нямаше вид на интелектуалец. С грубо изсечено лице. От тези, които вдъхват доверие от пръв поглед. Във вътрешния джоб носеше малка и плоска бутилка. Но не с уиски, а с домашна сливова. Пийнахме и докато стигнем до столицата, той ми разказа колко сложно е живота. И как само изкуството може да ни накара да го проумеем.

Преди да се разделим той махна с ръка и каза, че ако намина някой ден към Пазарджик, да питам за Иван Художника. През идната година не само наминах, но дори се застоях там, ожених се, роди ми се син и откарах цели седем години. Щом се озовах в Пазарджик се заех да го издиря. Имаме няколко ивановци-художници. И всеки от тях повдигаше рамене озадачено, като чуеше за друг Иван-художник.
В крайна сметка се озовах в ателието му. Не ми трябваше много време, за да осъзная, че момичето на едно от разхвърлените в ателието платна, си бе съвсем истинско. Толкова, колкото би било на снимка. Но по онова време още не знаех, че нещата не трябва да съвсем истински.

Малко по-късно, точно на Бъдни вечер, се озовах с него в местната легендарна кръчма „Тракийския хан”. Там той имаше много приятели – свини и пияници, както би казал Вутимски,* но приятели. Към полунощ вече бяха останали сами на масата, когато той попита:

- Знаеш ли какво ще се случи след малко? После чух от него, колко прекрасна е тази вечер за човечеството и какъв велик празник Коледа. - Бог се роди момче – каза той по някое време след полунощ и вдигна чашата си с червено вино. - За ужас на тези идиоти – сочейки някъде в неопределена посока.

Но аз бях достатъчно голям и знаех за какво говори. Оставих го там. Прибрах се, клатушкайки и с размътена глава. На другия ден го потърсих в ателието – нямаше го. Ден по-късно цъфна в Клуба на културните дейци. Умислен и тъжен, а беше съвсем трезвен. По-късно, може би след третата водка с доматен сок, той проговори. Онази вечер бе видял жената на своя живот. Най-прекрасната. Жената, за която един мъж би отишъл на другия край на света. Чудех се как и къде е успял да я види посред нощ в заспалия град. И защо не е весел, а тъжен?

Той уточни, че дори и името и не успял да разбере. Просто седяла пред него и кимала, загърната с разкошното си светло сиво астраганено палто, под която била с искряща червена рокля и червени обувки. Била с огърлица от малки сини камъчета, продължи той. И колкото повече ми я описваше, толкова повече си мислех, че такава жена сигурно човек може да види само на истински виенски балове. А по онова време, такива балове нямаше. Имаше банкети и потни другарски вечеринки.

- Всичко е ерзац в този наш свят, момче, да знаеш. Истината е само тя. И само изкуството е истинско и ни надживява. Vita brevis, ars longа – завърши той и нетърпеливо отпи от водката.

Нея вечер Иван Художника се отцепи беззаветно. Накрая само седеше, приведен, стиснал чашата с две ръце. И мърдаше устни. Знаех, че говореше за нея, за жената на своите мечти, но не чувах нищо.

Ден по-късно сложиха елхата в центъра на града, появи се и новогодишната украса. По обяд се засякохме в аперитива на хотел „Тракия”. Иван бе все така мрачен. На второто питие, той внезапно се разсмя, но така че от околните маси се обърнаха. После почти докосна с пръст големия френски прозорец. Сочеше по диагонала, ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване