Гражданите се очертават като големия губещ в играта на "национално допитване" за АЕЦ

За кого е ядреният референдум? Какво ще произтече от неговото провеждане и кой ще загуби и кой ще спечели? Това само част от въпросите, на които гражданите би трябвало да могат да си отговорят, преди да решат дали да участват и как да гласуват в националното допитване на 27 януари. Решението за самото провеждане на референдума принадлежи на двете най-големи партии – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП. Първо социалистите поискаха народът да се произнесе "за" или "против" проекта АЕЦ "Белене", а впоследствие ГЕРБ редактираха питането така, че от него да отпадне конкретният проект. Така въпросът, на който гражданите трябва да дадат отговор на 27 януари, е "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Още при формулирането на въпроса анализатори предупредиха, че той е твърде неясен, както и че хората нямат достатъчно информация, на базата на която да направят своя информиран избор. На 27 декември стартира информационно- разяснителната кампанията, но тя едва ли ще може да промени ситуацията и да даде здрав смисъл на начинанието, за които ще се изхарчат около 15 млн. лева и което се разглежда като "тренировка" на партиите за парламентарните избори. Социологът от "Галъп" Живко Георгиев смята, че голяма загуба от допитването ще претърпи ГЕРБ заради подмяната на въпроса. Какво точно се пита във въпроса Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" "неверният прочит на резултатите от референдума може сериозно да подведе партиите за подкрепата им на парламентарните избори". Според нея въпросът не само, че не е достатъчно ясен, а "е напълно неясен и откъснат от реалността". "Точният въпрос е "дали гражданите са съгласни да се развива атомната енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа? Въпреки че АЕЦ "Белене“ отпадна от въпроса за референдума, 45 % от хората са убедени, че ще гласуват "за" или "против" АЕЦ "Белене". Още по-объркани са симпатизантите на ГЕРБ", коментира Боряна Димитрова пред Mediapool. "Официалната позиция на партията е за нов реактор в Козлодуй, но във въпроса се казва "централа“, а не "реактор“. Инициативният комитет на ГЕРБ ще защитава позиция "за“, но досега не е казал къде ще бъде тази нова ядрена централа", допълни Димитрова. "Въпросът е манипулативен и за привържениците на "не"-то. Той не дава възможност да се разграничат гражданите, които не искат нова ядрена централа, но са съгласни със съществуването и евентуално разширяване на АЕЦ "Козлодуй", от хората, които са против ядрената енергетика по принцип. Смисълът на референдума като форма на пряка демокрация е да даде ясен мандат за действие след вота, какъвто и да е той. А точно това този въпрос не може да гарантира", посочи Боряна Димитрова. На сходно мнение е Цветозар Томов от агенция "Скала". Въпросът е ясен, "но не е ясно какво означават отговорите му", коментира той пред Mediapool. "Оказва се, че противниците на развитието на ядрената енергетика биха давали същия отговор, както и тези, които биха искали, например, нови блокове в Козлодуй. В този смисъл резултатите, каквито и да са, ще се интерпретират от политиците както им изнася", посочи Цветозар Томов. Според политолога Татяна Буруджиева въпросът изисква допълнителни разяснение, което го прави мъгляв. "За да се строи по принцип ядрена централа, когато си страна член на ЕС, режимът е много специален. Изисква се специално разрешение, което се взема от орган, в който влизат всички други страни, в това число държави от типа на Австрия, които са категорично против атомните централни. Абсолютно изключение, в рамките на ЕС, се смята съгласието на Виена за строежа на АЕЦ "Белене". Трябва да сме наясно като граждани, че задаването на въпроса дали да се строи изобщо нова атомна централа, е силно некоректен, тъй като това означава тежка процедура с обречен край. Според мен, така зададен, въпросът ни вкарва в ситуация, която е много хипотетична и много некоректна", заяви Буруджиева пред Mediapool. "Хипотетична е, защото разрешение за нова АЕЦ ще се случи вероятно след десетки години. А наличието на разрешение е конкретно за АЕЦ "Белене". Така зададеният въпрос създава манипулативното усещане, че можем да измислим друга централа. Не можах да разбера защо трябваше да се промени въпросът", коментира Буруджиева. "Няма как тази мистична втора централа да не предизвика много въпроси", смята Живко Георгиев. "Коя ще е тази централа? Ако е на 10 км от София столичани ще гласуват по един начин, ако е в Белене – по друг", обясни той. Според него няма как неясно зададеният въпрос да не повлияе негативно и на информационната кампания на защитниците на тезите. Данни на "Алфа рисърч" от началото на месец декември сочат, че едва 10% от хората казват, че "се чувстват добре информирани“ за ползите и рисковете от строежа на втора ядрена електорцентрала, а 43% смятат, че са "напълно неинформирани“. "Това е критично ниско равнище, нормално би било то да се повиши. Предвид двусмислеността на въпроса обаче и рискът кампанията да се води в съвсем различни посоки – един инициативен комитет да разяснява за АЕЦ "Белене“, друг – за нов реактор в Козлодуй, а избирателят да се пита къде точно ще се строи новата ядрена централа, съм доста скептична за реалното нарастване на информираността по така формулирания въпрос", коментира Боряна Димитрова пред Mediapool. "Гражданският избор може да бъде "за" и "против" ядрената енергетика, а не как да се развива тя – със или без нова ядрена централа", изтъква и Цветозар Томов. "Фактически няма възможност да се положи негативен вот срещу самото развитие на ядрената енергетика, което, според мен и много други хора, е престъпление спрямо бъдещето на човечеството", допълва той. Татяна Буруджиева обаче е на мнение, че гражданите ще бъдат точно толкова добре осведомени, колкото и политиците, от които иначе зависят тези решения. "За каквото и да става дума, гражданите ще бъдат толкова информирани, колкото всеки политик, тъй като ще имаме около месец време, в който се надяваме, че всички ще си свършат добре работата – и тези, които са "за" и тези, които са "против". Всеки, който се интересува, има начин да научи. Тъй като аз съм привърженик на пряката демокрация и използването на референдумите, смятам, че тъй като гражданите сме способни да направим информиран избор и да изберем политиците за техните постове, едва ли сме по-некомпетентни и прости, за да вземем едно такова решение. Политиците не разполагат с много повече информация от тази, с която разполагат българските граждани", обясни тя. За печелившите, губещите и резултата от допитването Буруджиева е на мнение, че големият печеливш от референдума ще е българското общество, тъй като най-сетне ще се приучи на демокрация, а тази пряка демокрация може да бъде използвана паралелно с избори или като изход от граждански протести. По думите на Живко Георгиев губещи ще бъдат категорично управляващите, заради лицемерното си отношение към въпроса и допитването. Боряна Димитрова изтъкна, че трябва да се обърне внимание на "заложената в закона клопка" – плаващата бариера за признаване валидността на референдума, която в конкретния случай изисква участие на над 4 млн. избиратели. "Най-висока е вероятността той да не бъде признат за валиден", каза Димитрова, но предупреди, че грешното разчитане на резултатите от референдума може да изиграе лоша шега на партиите, които ще се явят на избори през 2013 година. "Двусмислеността както на "да“-то, така и на "не“-то, в съчетание с риска да не бъде преодоляна изборната бариера, дава шансове на почти всички партии да се обявят за победители – и подкрепящите, и отхвърлящите, и бойкотиращите. Неверният прочит на резултатите от референдума обаче може сериозно да подведе партиите за подкрепата им на парламентарните избори", твърди Димитрова. Според Живко Георгиев пък единственото, което ще постигне допитването в този си вариант, е да се извърши своеобразно преброяване на привържениците на ядрената енергетика и тези, които я отричат напълно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: