Диригентът Свилен Симеонов: Трябва да променим социалния статус на класическия музикант

Свилен Симеонов (р. 1962, Шумен) е възпитаник на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по кларинет на проф. Сава Димитров. Учи дирижиране в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и специализира дирижиране във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармонично дружество Бургас като музикален мениджър и диригент. От 2003 е постоянен диригент на Симфониета София. От октомври същата година е втори диригент на Виенската оперетна сцена (Operettenbühne Heinz Helberg). Гастролира в редица страни на Европа, Азия и Америка. Едновременно с диригентската си работа Св. Симеонов преподава и води курове и майсторски класове в София, Сеул - Република Корея, Ханой - Виетнам, Солун и Птолемейда - Гърция, Янгстаун - САЩ.
Концертите и спектаклите, поставени и дирижирани от него получават висока професионална оценка от публиката и специализираната критика.


Маестро Симеонов, през последните години имах шанса и удоволствието да пътувам с оркестър „Симфониета“и съм свидетел на поредица от блестящи концертни изяви из цяла Европа. Моля представете оркестъра!
- През 2012 та Симфониета „София” отбелязва 40 годишни от създаването си, през последните 12 аз ръководя оркестъра. Работата ми със Симфониета „София” се гради на приятелство и колегиалност. Следвам мотото на Саймън Ратъл, че доверието между диригент и оркестър е основополагащо.Минаха годините на диригента – деспот, сега  диригентът трябва да е  общественик със социална и морална мисия и ако в изкуството му няма и морално измерение, тогава се оказваме в трудно положение.
- Каква е Вашата мисия ?
- Обичам играта с палката, обичам играта с публиката. Талантът да се изразяваш с лицето, а и с цялото  тяло, носи изключително внушение на слушателите. Емоцията за бушуващата младост, така като че ли работата, която вършиш сякаш ти е за първи път, а щастието че го правиш, като че ти е за последно – така подхождам към задачата си. Въпреки, че е игра, публиката трябва да усети чуството за искреност, това е много важна предпоставка тя да бъде спечелена.
За  мен дирижирането е отговорна мисия, пластична игра, театър, който внушава на музикантите отпред и на публиката зад гърба ми, че музиката е преди всичко страхотно вълнуваща, дълбока емоция, която се поглъща с душа и сърце. В тази роля диригентът трябва да е абсолютният лидер , но сред равни. Считам , че диригентът трябва  да бъде  преди всичко музикант, а след това – диригент.
Впечатлен съм от вашите възгледи за дирижирането!Това е поучителен урок за подрастващите поколения  музиканти!
Спомням си  един драматичен инцидент,който се случи със вас на едно от последните турнета на „Симфониета“ в Португалия. По нелепа случайност контузихте  ръцете си в надвечерието на поредица  отговорни концерти.
 Ужасен период в живота ми - и двете ми ръце бяха счупени, но концертите се лееха един след друг и в Лисабон,и в Мадрид, и в Барселона, Женева, Амстердам и т.н., дирижирах само с поглед и с показалеца на дясната си ръка Лявата бе зашита във вътрешния ми джоб на фрака, нямаше как да обръщам страниците на партитурата и дирижирах наизуст, често с изписана гримаса от физическата болка в ръцете, но музиката не пострада от това, дори напротив. Да дирижираш с поглед , да гледаш оркестрантите в очите и сугестивно/да им предаваш музикалните си идеи…Това е магията на диригентското изкуство.
Виждал съм Ви много рядко с партитура на пулта. Как се справяте при Вашата активна концертна дейност ?
Обикновенно  дирижирам партитурите наизуст,  за мен това е важно ! Дори и да имам партитура пред себе си, почти не и обръщам внимание, не я поглеждам. И на репетиции и на концерт извличам максимума от музикантите и от себе си, изцеждам ги така , че да се чустват смазани от умора но и удовлетворини от това, което са свършили. Много обичам да сравнявам свиренето с пеенето и винаги изисквам от музикантите  да пеят а не да свирят. За да е успешен концерта всеки един член на оркестъра трябва да се раздава, така че дори и тимпаниста да е поет. Майка ми, вечна и памет беше тимпанист на Шуменската филхармония и това съм запомнил от нея.
За мен изпълнението на оркестъра е дихание !Нашият велик предшественик Херберт фон Караян сравнява работата с оркестъра като грижа за английската ливада , "…всеки ден трябва да поливаш, да скубеш плевелите, да подхранваш почвата - в противен случай звукът на оркестъра ще изчезне.” Така и аз всеки ден работя целенасочено не само за себе си , не дори и за публиката, а основно за израстването и усъвършенстването на състава.
 Дълъг е списъкът на концертните зали ,в които сте музицирали през тези години!Трябва ли специална  нагласа при всяка една от тях?
В историята останаха времената, когато оркестърът беше институция, даваща концерти и очакваща от своите слушатели да влязат в залата и да слушат, сега нещата се промениха.
Симфониета София вече разбра, че трябва да станем част от общността, че така ще добием нова сила, че трябва да се приземим и да бъдем и да свирим навсякъде и в концертната зала и там където можем да възпитаваме. Дойдоха времена, в които трябва да нарушаваме традицията, както казва  Густав Малер, традицията е немарливост. И ние се стремим да приемем новите предизвикателства. Концертирал със сам или със Симфониета София  в най-престижните зали на света. В някои дори нееднократно. Два пъти в  Musikverein the Gold Hall –във Виена, 3 пъти в  Ton Halle-в Цюрих, 4 пъти в Concertgebouw в Амстердам, 6 пъти в Victoria Hall – в Женава, повече от 70 концерта в Palau de la Musica в Барселона, над 30 пъти в   Auditorium National de la Musicа в Мадрид, Мога още да изреждам - Berlin Philharmonic Hall , Seoul Art Center , Bunka Kaikan Center в Токио, Arturo Toscanini Hall в Торино,. Baalbek historical site в Ливан, Irodio Amphitheater в Атина.
Каква е тайната на този нескончаем парад на успеха?
Визитната картичка на един оркестър това е звукът. Красивият звук  упражнява невероятно привличане, на което слушателят с радост се отдава. Културата на звукоизвличането е тясно свързана и с изразителността на музикалната фраза и  със  щриховото многообразие на музикалният ни език
Щрихът в музиката е основното изразно средство на музикалната линия. Щриховото многообразие е мощна цветова гама, която ако се използва точно и вярно въздейства с изключителна сила. Щрихът е като изказа, като говора ни. Стилът е другата важна предпоставка произведението което изпълняваме да звучи убедително и да бъде прието от слушателите. Стилът на изпълнението, това е вярното пресъздаване идеята на композитора.Ние в основата си  сме интерпретатори, а не творци. Тези понятия разбира се трябва да се преплитат и да се допълват.Следвайки точната авторова идея и пречупвайки я през своята  индивидуалност създаваме, както обичам да се изразявам  нов творчески образ на „…драматургичната  композиция…” ,  чиито автор си ти !
 Тази драматургична композиция трябва да отговаря на съвременните идеали и вкус и да е в унисон и темпо с новото време. Първо  музикантите от оркестъра  трябва да бъдат спечелени, да бъдат завладяни (знаете, че всеки оркестър десетки пъти е изпълнявал произведенията, преди да се появиш ти), да свирят убедително , да свирят с пламък, именно така ще се събуди интереса  на слушателите  и изпълнението ще остави трайно впечатление в публиката. Позитивна енергия е също много важен елемент от изпълнителското ни майсторство. Твоята положителна енертия, умножена по броя на оркестрантите, дава неповторимо въздействие на публиката.Това много трудно може да се обясни с думи, но именно затова са създадени музикалните образи, там ние говорим най-убедително.
Има и още много музикални критерии, но изброените по-горе : стремежа ни към красиво звукоизвличане, към  образа на  драматургичната композиция на авторовият замисъл, към темпова и динамична амплитуда съобразена със стила и епохата, позитивното ни настроение към музиката и публиката… Това е разковничето и завладяващото в нашите изпълнения за това и  успехите са налице.
През  март 2012 та бяхте на гастрол в Русия. Как оценявате професионалното ниво на Уляновския симфоничен оркестър “Губернаторский“?
През март 2012-та ме поканиха отново в Уляновск на закриването на  юбилейния  50 годишен фестивал в града, с две тежки програми : Първият концерт включваше  Сергей Рахманинов - Втори концерт за пиано и оркестър и Йоханес Брамс - Първа симфония. Вторият концерт бе със солист великото мецосопрано Елена Образцова. От Образцова научих толкова много … тя е изключителна : каква висша техника, каква завладяваща фразировка, какъв изискан вкус. Уляновският оркестър е в отлично професионално състояние и с респектираща биография , в която четем гастроли на най-големите диригенти и солисти на нашето време.Най-важното, което ме завладя, бе всеотдайността на музикантите, тяхната индивидуална професионална подготовка и изпълнителско майсторство, активният и наситен звук, особенно на щрайха.Тези две тежки програми подготвихме за три репитиции и генерална. Концертите минаха с изключителен успех. …
В едно интервю вие споделяте,че в Уляновск се чувствате далеч по-добре отколкото в Америка! С какво обяснявате любовта си към Русия?
Труден въпрос. Разбира се , че харесвам и обичам и Русия,  и Америка, щом продължавам да концертирам там ! Изваден от контекста на моите думи не искам да има недоразумение : с Русия ме свързва, както се казва „ДНК профил”, моите предци са тръгнали от тези земи. Може и заради това да е , но основното сигурно е любовта ми към хората от оркестъра  и усещането ми за взаимност, на приятелско и непренудено отношение между диригент и  оркестрант. Както вече казах минаха годините на диригента-господ, на тях това обаче в началото им беше странно, после свикнаха, а сега съм сигурен, че ще си спомняме винаги за преживяното заедно.
Всичко в САЩ е много професионално , оркестърът е прекрасен Дана Фестивален оркестър на Охайо е създаден от 12 оркестъра на щата  в университетския град Янгстаун , който се намира на 40 км. от Кливланд и на 60 км.от Питсбърг.  Там дирижирам  цикъла „Симфониите на Густав Малер” , преподавам майсторски клас по дирижиране и изнасям лекции в университета със запълнен график от сутринта до вечерта. Всичко е точно и ясно. Внимателно и добре  обмислено  и перфектно  организирано, но ми липсва импровизацията…  На 26 Април 2013  е следващият проект в САЩ  с Густав  Малер, Симфония № 2.
В Уляновск се чуствам  сред приятели. Бях с оркестъра в Уляновск за първи път в началото на декември 2011-та,после се видяхме на Коледа 2011-та в Барселона и изкарахме  20 чудесни дни заедно.Имахме концерти в Барселона ,Мадрид,Лисабон,Порто,Сарагоса и още много други градове.Свирихме като правило минимум по 5 биса, няколко пъти 7, а в Сарагоса 9 биса !!! Това  се случва много рядко и е силно натоварващо, както за оркестър, така и за диригент . След 120 минутна програма, 9 биса са кажи речи още една една трета част от концерта, с времетраене около 30 минути повече, а публиката ликуваше и дори когато оркестърът напусна сцената, се наложи да давам повече от половин час автографи на слушатели, които се качиха на сцената. Никога няма да забравя как музикантите от оркестъра инициираха подписка , с която ме канеха да остана при тях и как се подписваха , как бяхме на дискотека с по-младите и преживяното в руската сауна с моите уляновски приятели.
Когато ме поканиха да остана за по-дълго в Америка , аз благодарих и много бързо отказах  ! Ако ме поканят да остана в Русия бих помислил повече преди да отговоря !
Какви са вашите творчески планове?
От 2007 година работя с две европейски агенции Promoсoncert   и Euroсoncert и една американска Artist World Concert  Promotion. На които съм много благодарен ! Творческите ми планове за следващия сезон са свързани и с тях. Концерти и записи в  България,Испания ,Гран Канария,Португалия,Италия,Гърция,Сърбия,САЩ и т.н.Извън концертната си дейност съм се посветил на идеята за промяна облика на нас, класическите музиканти.Музиката  обединява математиката с числата на Питагор и вдъхновената муза  на Платон, които са в абсолютна хармония и са части от една действителност. Ако няма ритмична диктатура с математическа точност  , съчетани с лирична чуственост и експресия , то всичко в музиката е загубено .
Много ми е тежко , като гледам  дори в световен мащаб как ние класическите музиканти (съотнасящо си към другите изкуства) сме поставени на  последното стъпало на обществената стълбица и в социален и във финансов аспект. Еволюционното ни развитие не е мръднало и на йота още от времето на Моцарт. Всеки е срещу всеки и много малко получават заслуженото им признание. Най-голямото прегрешение на Салиери не е само към Моцарт, а към гилдията и не е това, което всеизвестно му приписват изследователите, заслужено или не, а именно че когато Моцарт е свирил на пиано пред курфюрста , за да може последният да храносмила по-добре, Салиери е злорадствал и не се е противопоставил, че с хората на сериозната музика се отнасят така примитивно! Така е и до ден днешен . Вижте другите изкуства - актьори , художници , писатели, да не говорим за естрадата, за поп музиката  и т.н., всички са по-добре от нас, класиците и са с по-висок социален статус от нас,  заслужено или не. Това трябва да се промени и то зависи само от нас!

Прочети цялата новина

Свързани новини: