Желю Желев: Трябва да коригираме позицията си за Македония

Външната ни политика спрямо Македания трябва да се корегира. Това заяви президентът д-р Желю Желев по БНР в отговор на въпрос как ще коментира отлагането на преговорите на Македония с ЕС, за което заслуга има и днешната българска дипломация.
Всички балкански страни да станат пълноправни членове на ЕС и НАТО. Да не се поставят спирачки, на която и да е кандидатка. Това вреди на регионалното обединяване, да не забравяме, че Македония исторически е била "ябълка на раздора". Македония не трябва да бъде такава ябълка, а обединяващо звено в името на евроинтеграцията, категоричен е президентът Желев /1990-1997/, който оглавява и Балкански клуб.
Той смята, че главната вина за забъркалата се каша около името на Македония трябва да се търси в начина по който беше взето това решението по този въпрос още в началото на 90-те години, когато започна разпадането на вече бивша Югославия /1991-1999/. Тогава властите в Атина наложиха идеята на Европейския съюз да не се признава тази страна под нейното име, припомни президентът Желев.
Гръцките аргументи са смешни, категоричен е той. Да кажеш "Не" на влизането на Македония в ЕС, защото тя не иска да си промени името, е просто тъпотия, добавя Желев. Всички страни, които излязоха от бивша Югославия – Хърватия, Словения и др., са бивши югославски републики, включително и Сърбия е такава след разпадането на Федерацията.
"Не може да се отрича правото на една нация да се самоопределя. Никой няма право да определя как една нация да се самоопределя. Във всички международни документи се съдържа правото гражданинът сам да реши как да се самоопредели. Това е негово свещено право", подчерта президентът Желев.
Едновременно с това той отбеляза, че "етническата принадлежност не може да се фалшифицира". "Когато баба ти и дядо ти са били българи, ти не можеш да се определиш като китаец", категоричен е първият демократично избран държавен глава на България.
В началото на януари 1992 България беше първата страна в света, която призна независимостта на четирите отцепили се от югофедерацията държави – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония.
 

Прочети цялата новина

Свързани новини: