Стабилност, растеж и заетост иска Ирландия за ЕС

ДПА

Поемайки ротационното председателство на Европейския съюз от 1 януари, ирландското правителство обяви за приоритети стабилността, растежа и заетостта.

Основната тема през тези шест месеца ще е “възстановяването на европейската икономика”, каза външният министър на Ирландия Еймън Гилмор.

Това ще стане “с подобряване на конкурентноспособността на ЕС на глобално равнище, насърчаване на икономическия растеж и създаване на работни места”, допълни Гилмор, който е и вицепремиер.

Министър-председателят Енда Кени каза пред журналисти през декември, че за първи път от началото на кризата долавя оптимизъм за Европа.

Той посочи, че има признаци на връщане на доверието и в Ирландия - първата страна председател на ЕС, получила международна спасителна помощ - като например увеличаване на банковия капитал и скромен икономически ръст.

Но макар в официалните изявления от Дъблин да се говори за възстановяване, истинският приоритет на правителството, което поема шестмесечното председателство на ЕС, е задлъжнялостта.

Спасителната програма за Ирландия на стойност 85 милиарда евро (112 млрд. долара) трябва да приключи в края на 2013 г. Страната е решена да избегне втори спасителен план - но е обременена от огромния дълг на банковия й сектор.

Дъблин се обърна към ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) за помощ през ноември 2010 г., когато фискалната и банковата криза в Ирландия заплашиха стабилността на еврото. Страната сега е на път да изпълни бюджетните си цели, но дългът остава прекалено голям.

Най-силно негодувание предизвика неуреденият дълг на “Англо айриш банк”, издала полици през 2008 г., които в крайна сметка бяха финансирани от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Полиците бяха подписани от бившия финансов министър Брайън Ленихън в замяна на спешни заеми на стойност 30 млрд. евро от централната банка в Дъблин, за да бъдат подкрепени вече несъществуващите банки “Англо айриш” и “Айриш нейшънуайд”.

Държавата сега трябва да върне тези пари на ЕЦБ през следващите 14 години съгласно изготвен график на плащанията, възлизащи на 3,1 млрд. евро на година до 2023 г., а след това те ще са в по-малък размер.

Сумите се равняват на около 2 процента от брутния вътрешен продукт за всяка от следващите десет години.

Министърът на комуникациите, енергетиката и природните ресурси Пат Рабит беше смъмрен от финансовия министър, когато каза, че условията ще бъдат предоговорени навреме за следващата вноска.

“Доволен съм, че няма да се наложи да платим 3,1 милиарда през март и всеки от членовете на кабинета има ангажимент да постигне същия резултат”, заяви Рабит.

Макар че това изявление не беше подкрепено от министър-председателя или негов заместник, умореното от икономии общество подкрепи позицията му.

През шестмесечното си председателство Дъблин се надява също да ускори плановете банките в риск да се рекапитализират пряко от спасителни фондове за еврозоната - а не от национални правителства - като начин за справяне с кризата, което ще облагодетелства и Ирландия.

“Миналия юни всички се съгласихме, че трябва да прекъснем връзката между банки и суверени (правителствата от ЕС). А миналата седмица направихме голяма стъпка напред, постигайки споразумение за единен надзорен механизъм”, каза през декември Гилмор пред журналисти в Брюксел.

Банковият надзор в еврозоната - който се очаква да стане факт и да заработи в началото на 2014 г. - е необходимо условие, за да могат постоянният спасителен механизъм на еврозоната пряко да финансира банки.

“Ирландското председателство ще използва този импулс за създаване на банков съюз, работейки по схеми за гарантиране на депозитите и за решение за банките и възстановяване”, каза той - макар наблюдатели да смятат, че предстоящите избори в Германия може да попречат на напредъка.

“Наложително е да постигнем напредък по това възможно най-бързо”, допълни той. “Това е приоритет и за Ирландия като страна, и за председателството на ЕС”.

Гилмор каза, че председателството ще работи и за постигане на ...

Свързани новини: