Управлението на ГЕРБ губи авторитет, но все още не е застрашено

Правителството на ГЕРБ губи авторитет в България и навън заради спорната си политика, особено по отношение на съдебната власт. Избирателите показват признаци на разочарование от ГЕРБ, но правителството на Бойко Борисов все още не е застрашено. БСП е единствената надеждна опозиционна сила поради разпада на традиционните дясноцентристки и националистически/популистки партии. Това се посочва в анализ на авторитетния частен анализаторски център Oxford Analytica за България, публикуван на 2 януари под заглавие "Противоречия отслабват българското правителство". "През следващите месеци ГЕРБ ще използва контрола си върху държавата, за да запази предимство си пред БСП и опозицията като цяло. Която и партия да оглави следващото правителство, значими промени в макроикономическата рамка са малко вероятни при наличие на валутен борд и провеждане на разумна финансова политика", се посочва в публикацията, която започва с актуалната тема за избор на нов главен прокурор. "На 21 декември говорителят на Европейската комисия Фредерик Винсент отказа да коментира личността на Сотир Цацаров, избран от Висшия съдебен съвет за главен прокурор, нито пък самия избор. Каза обаче, че никой няма интерес от това на ключови позиции да бъдат издигани хора, които предизвикват загриженост. Следващият мониторингов доклад за България по Механизма за проверка и сътрудничество вероятно ще е силно критичен", се посочва в анализа, който по-нататък се спира върху спорните съдебни назначения. Следва пълният текст: Спорни съдебни назначения Групи на гражданското общество, опозиционни партии и медии очертаха редица проблеми, свързани с проведения от ВСС избор на главен прокурор. - Вотът беше електронен; първият кандидат получи мнозинството от гласовете. Проведеното гласуване не беше едновременно за тримата регистрирани кандидати, номинирани за поста, което подхрани съмнения за фиктивен конкурс с предварително определен фаворит. Процедурата бе приета специално за този избор, като Цацаров бе номиниран минути след одобрението на новите правила. - Преди да бъде избран за главен прокурор, Цацаров ръководеше Окръжния съд в Пловдив. Борисов и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов силно хвалиха съдилището, че работи тясно с полицията. Твърди се, че през последните години този съд е издавал разрешения за полицейско следене и наблюдение много по-лесно от всеки друг съд в България. - Няколко известни случая на нарушени права на задържани помрачиха авторитета на Пловдивския окръжен съд, който също така е отговорен за непропорционално високия брой присъди, произнесени от Европейския съд по правата на човека срещу България. - Цацаров призна, че съпругата му, която е нотариус, е декларирала по-ниска от реалната цена на придобит от нея имот, като това е напревено с данъчни цели – обичайна практика сред българския бизнес, но особено задължение на юристите е да спазват закона. Изборът на главен прокурор бе вторият повод през последните месеци, който даде основания на Европейската комисия да обяви проблеми с висши съдебни назначения в България. В началото на ноември натиск от Брюксел доведе до оттеглянето на спорния съдия Венета Марковска, избрана от управляващото мнозинство в парламента за член на Конституционния съд. Опозицията на ГЕРБ Опозицията в България твърди, че спорните съдебни назначения са само елемент от авторитарния стил на управление на ГЕРБ, произтичащ от полицейското минало на Борисов. Те казват, че ГЕРБ разчита на послушни мнозинства в Народното събрание и контролирани от ГЕРБ местни власти. Освен това, че ГЕРБ контролира повечето печатни медии и телевизионни канали; масово използва специални разузнавателни средства и "услужливи" съдии; сключват се непрозрачни бизнес сделки, от които се възползват близки до управляващата партия. Проучвания на общественото мнение в началото на ноември показват, че БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ, като привържениците на ГЕРБ са около 20-25%, а на БСП – около 19-20%. БСП с лидер Сергей Станишев (който също така е ръководител на Партията на европейските социалисти от 2011 г.) в момента е единствената сериозна опозиция на ГЕРБ. През 2012 г. Станишев неутрализира лидерските амбиции на бившия президент Георги Първанов. Докато БСП е във възход, лидерската позиция на Станишев в партията е сигурна. "България на гражданите" е либерална/центристка партия, основана през 2012 г. от бившия еврокомисар Меглена Кунева. Събира подкрепа от 6-7%. Електоратът на Кунева е ограничен до млади хора и такива на средна възраст, с университетско образование, живеещи в големите градове. Не се очаква избирателите й да се увеличат много извън сегашните граници. Кунева няма непринуденото общуване на Борисов, нито пък силната партийна организация на БСП. Синята коалиция, която обединява останките от някога мощния антикомунистически Съюз на демократичните сили, се разпадна през 2012 г. и сега е разделена на три: - Едната група начело с кмета на Карлово Емил Кабаиванов държи "марката" СДС и работи тясно с ГЕРБ; - Друга група парламентаристи напусна партията и е в опозиция на Кабаиванов; - Третата група е партия "Демократи за силна България", водена от бившия премиер Иван Костов. Общата подкрепа за трите групи се колебае под 4 %, колкото е и изборният праг за влизане в Народното събрание. Националисти / Популисти: Партиите на Волен Сидеров ("Атака") и на Яне Янев ("Ред, законност и справедливост") изглежда са в терминален спад след поредица от скандали за лидерството и разпадането на техните парламентарни групи. Въпреки това, докато одобрението за "Атака" през ноември е било 3%, Сидеров е умел медиен агитатор и може да се задържи на политическата сцена, особено ако успее да създаде широка националистическа коалиция около себе си. ДПС (Движение за права и свободи) си запазва 6-7% подкрепа сред етническите турци и мюсюлманите като цяло. Ако ГЕРБ и БСП стигнат до задънена улица след парламентарните избори (или в изграждане на коалиции след изборите), ДПС може отново да играе ролята на балансьор. По-вероятният изход е коалиция БСП-ДПС; Борисов категорично изключи съюз ГЕРБ-ДПС, но все още може да промени мнението си. Референдумът за "Белене" Ранен индикатор за влиянието на ГЕРБ и БСП ще е референдумът за ядрения проект "Белене", насрочен на 27 януари. Той бе предизвикан от мощна кампания на БСП, която стартира петиция за национално допитване, след като правителството на ГЕРБ официално се отказа от руско-българския проект през март 2012 г. и се стигна до скъп съдебен спор с Русия. Първоначалният въпрос, с който бе събрана подписката, подкрепена от половин милион души, е: "Да се развива ли атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене""? Парламентарното мнозинство на ГЕРБ обаче промени въпроса през октомври, като извади от него конкретния проект "Белене". Сега той гласи: "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа?". ГЕРБ посочиха, че какъвто и да е резултатът, референдумът няма да задължи правителството по какъвто и да е начин да рестартира проекта АЕЦ "Белене". Според опозиционните партии референдумът е безсмислен, тъй като социологическите проучвания показват, че мнозинството от българите подкрепя ядрената енергетика в България. Съществуват две правни предпоставки за валидност на референдума: - Участниците в него да са най-малкото толкова, колкото броя на избирателите на последните парламентарни избори. - Най-малко половината трябва да отговори "Да". Настоявайки за такива правила, ГЕРБ ясно се надява да анулира референдума. Въпреки това, БСП ще води кампания за участие в референдума и гласуване "за", надявайки се, че валиден вот с ясно мнозинство ще засили позицията й за съживяване на проекта "Белене", а освен това БСП вижда в това добра кауза, около която да обедини поддръжниците си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: