Красотите на Бордо и мръсната му тайна

01/04/13 23:14
(http://e-vestnik.bg/)

Красотите на Бордо и мръсната му тайна – робството

Един от най-красивите градове на Франция дължи славата и богатството си на търговията с роби

Исторически сгради в Бордо се оглеждат в най-голямото водно огледало в света с площ от 3450 кв. м. Снимки: авторката

Бордо, едно от най-красивите кътчета на Франция, се гордее с червеното си вино и с факта, че от 2007 е включен в световното културно наследство на ЮНЕСКО, но упорито крие част от миналото си. Влиза в престижния списък на ЮНЕСКО заради историческия си център – „Лунното пристанище”, приет за „изключителен градски и архитектурен ансамбъл, създаден по времето на Просвещението”.
Най-красивите сгради на Бордо са от 18-ти век – златната ера за региона. Тогава градоначалници и архитекти влагат пълни сили и средства в уникален ансамбъл от класицизъм и неокласицизъм. И превръщат пристанищния град в център на хуманизма и културата, в място за обмен на духовни идеали. Неслучайно в началото на 80-те години на 19-ти век Виктор Юго възкликва: „Вземете Версай, добавете към него Антверпен, и ще получите Бордо”.
Тогава в центъра и около пристанището са вдигнати около 5000 нови постройки. Строителството се извършва по лична заповед на Наполеон III, който отпуска на града камара пари. Само че щедростта на императора не е случайна. От 1672, когато първият кораб с роби напуска местното пристанище, градът вкарва в държавната хазна милиони от търговия с жива плът. Стотици плавателни съдове тръгват оттук, товарят чернокожи от Африка и ги карат към френските колонии. И всеки тях се връща претъпкан със захар, какао, тютюн, памук и други стоки.

Place de la Bourse е една от забележителностите, заради които Бордо е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Снимки: авторката

Историците посочват само приблизителни цифри за обема на търговията, но са единодушни, че Франция е превърнала в роби четири пъти повече африканци отколкото Америка. В аналите пише, че Британска Северна Америка е транспортирала 300 000 роби, а Франция – 1 250 000. Британска Северна Америка е организирала 1500 пътувания на роби, а Франция – 4200. При това французите се отнасяли към живата стока много по-брутално от американците, а средната продължителност на живота в плантациите била едва 5-6 години. Търговията с плът била законна до 1848 – много след като останалата част от Европа се отказала от нея. В знак на благодарност, заради огромните приходи, които Бордо носи на империята от търговията с роби, през 1810 Наполеон Бонапарт поръчва на Густав Айфел – архитектът на Айфеловата кула - да свърже двата бряга на река Гарона с мост, който и сега е една от най-натоварените пътни артерии в града.

Мостът над река Гарона, вдигнат от Густав Айфел по поръчка на Наполеон Бонапарт, заради приходите, които Бордо носи на империята от търговия с роби. Снимки: авторката

Днес Бордо все още се къпе в разкош и красота, и продължава ревностно да крие тайната от миналото си. Няма как да е иначе, след като дори гордостта на Франция – Универсалната декларация за правата на човека, последвала Френската революция от 1789 – се оказва не чак толкова универсална. Тя не се прилага спрямо робите във френските колонии. И въпреки че революционните правителства обявяват търговията с хора за незаконна, няколко години по-късно Наполеон Бонапарт отново я легализира. А когато робите в Хаити се вдигат на бунт, лидерът им Тусен Лувертюр е заловен и изпратен на смърт във Франция. По същото време правителството в Париж иска от току-що получилата независимост хаитянска нация милиони в ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/04/13 23:14 http://e-vestnik.bg/16522/krasotite-na-bordo-i-mrasnata-mu-tayna-robstvoto/