Кюрдски бумеранг

Разговорите на кюрдския бунтовнически лидер Абдуллах Йоджалан с турската разузнавателна служба МИТ се намират в много напреднал стадий, а в този контекст призивът на държания в затвора на о-в Имралъ исторически ръководител за разоръжаване на бунтовниците е въпрос на време.

В тази връзка основателен е въпросът какво ще е влиянието на намиращия се в затвора от 1999 г. кюрдски водач върху въоръжените му другари, на чието ръководно ядро се предлага решение да емигрират в Австралия.

Става дума за едно двустранно по дефициния споразумение, в което Кюрдската работническа партия (ПКК) не само е призована да сложи оръжие, но и да направи скок в празното пространство, тъй като никой не може да гарантира, че партията ще се движи в рамките на законността и ще прояви деликатност по отношение на останалите кюрдски политически формации.

Най-интересният въпрос обаче се отнася до въздействието от предстоящия открит подход на Йоджалан спрямо турския премиер Ердоган и отзвукът му в другите страни. По-специално какво ще е неговото отражение в североизточната част на Сирия и върху намиращите се там въоръжени групи на ПКК, които воюват в подкрепа на Асад?

Този въпрос обаче е адресиран най-вече до автономната кюрдска общност в Северен Ирак и в частност до правителството на Барзани в Ербил. като от него се очаква да стане ясно дали ще се даде възможност на Ердоган и Йоджалан да превърнат ПКК в инструмент за реализиране на кюрдската стратегия на Анкара или ще бъде направен опит да се запълни вакуумът, който би могъл да предизвика този отзвук вследствие на призива на Йорджалан.

Абдуллах Йоджалан се явява като спасение за Анкара в най-критичния момент на кюрдския проблем от началото на въоръжената борба в Югоизточна Турция през 1984 г., а също и като инструмент в усилията на Ердоган да установи сюзеренна власт в Северен Ирак.

Йоджалан пристъпва към реализиране на своето предложение за сътрудничество, без да е налице никаква елементарна рамка за политическо решение, но има предпоставки нов кюрдски фронт да пламне в Сирия, както и условия това да стане и в Иран. Кюрдският бунтовнически лидер бе направил това свое предложение на генералите от Анкара още в мига, когато бе заловен през 1999 г.

Става дума за една опасна игра, в която двете договорни страни рискуват да платят висока политическа цена за нея. А именно: Йоджалан окончателно и безвъзвратно да скъса с борческия си блясък, а на Ердоган да бъде приписан несполучливият опит да издигне в събеседник един лидер, чието послание е останало без отговор.

За жалост, за Ердоган възможността му да подеме политически инициативи по кюрдския проблем във и извън границите на Турция е доста малка, тъй като той не може дори и в момент на всемогъщество да отиде по-нататък от това да направи известни отстъпки и по-конкретно да гарантира в ограничен вид някакви езикови и културни отстъпки.

Когато от 1920 г. до 1926 г. Кемал Ататюрк претендираше за района на Мосул в намиращия се под британско владичество Ирак, той говореше като представител първо на едно движение, а след това на едно правителство, на една обща турско-кюрдска държавна идентичност.

След като Общността на нациите реабилитира през 1926 г. Великобритания, която обяви, че проучва възможността за военен конфликт с Анкара, тогава основателят на съвременна Турция прие доктрината една нация-една държава, която и днес не подлежи на предоговаряне.

Под закрилата на САЩ и Израел кюрдите в Северен Ирак разполагат с растящи възможности за маневриране спрямо Анкара, която в никакъв случай не може да предложи кюрдско разоръжаване в границите на Турция и едновременно с това да провежда антикюрдски операции извън територията на страната.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: